Бяла книга и Технически протокол за дигитализация на български народни хора по метода Таратанци Кинетичното нематериално културно наследство е едно от най-трудните за архивиране. Хорото съществува във времето и пространството, в ритъма и в общността. Текстовите описания изискват подготовка. Танцовите нотации са сложни за неспециалисти. Видеозаписите са автентични, но без структурирани метаданни трудно се търсят,…
ДИГИТАЛЕН КАТАЛОГ НА БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ХОРА Отворена наука по стъпките на Таратанци Има една детска игра в село Горни Богров, край София, която възрастните са леко позабравили – играта на хоро и с хоро. Децата запяват „Али, булка“ и с дайчова стъпка извиват серпентини, кръгчета и змейки из махалата. Така, през играта, те неусетно навлизали…
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от село Волуяк, Софийска област)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Свиленка Тодорова от НЧ “Изгрев-1921”, с. Волуяк
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
Граовското хоро носи името си от областта Граово в района на град Перник. На някои места се нарича още Селско хоро. Макар хорото да е много динамично, то се играе твърдо и стегнато, тялото е изправено, а погледът не слиза към земята. В края на хорото, музиката се забързва, за да се получи триумфален завършек.
Смесен тактов размер от 7/8 и 11/16, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906”, гр. София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Фигурата е създадена по проекта “Танците от Шоплука”, реализиран от Таратанци с подкрепата на Столична община.
Суичър с хора̀та, визуализирани по проекта “Танците от Шоплука”
