Произход на българските народни хора и танци
Произходът на думата хоро идва от латинската дума chorus – сбор (хоро) от танцувачи и свирачи, а също и от гръцката дума choros – хоровод, игровод – хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца – Терпсихора (Terpsihòra), която се любува на хорото. Името на музата произлиза от двете думи terpo – радвам, веселя се и choros – хоро.
Зараждането на българските народни хора трябва да се търси в далечното ни минало, във всички прояви от живота на народа ни – в задружния му труд, в езическите му вярвания и обичаи, в традициите му.
Като славянски народ нашите прадеди са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и лов. А когато дадено племе стигало морския бряг или течение на голяма река, сме се проявявали и като добри моряци и рибари. Степента на стопанското развитие винаги е намирала отражение в нашия бит, обичаи и традиции. Ясно се вижда в народните ни хора, както и в песните, върху които се играят те, как са отразени всекидневните занимания на народа: жътва, коситба, копан и пр.
Българските народни хора, като плод на колективния ум и опит на народа ни, са следвали общото историческо развитие. Те са се обогатявали както по тематика, така и по ритмика и разнообразие на стъпките и движенията. Постепенно са преминавали от по-прости към по-сложни и усъвършенствани форми, варианти и комбинации.
Видът, формата. тактът и съвкупността от хороводни стъпки в българските народни хора неизбежно илюстрират всички страни на народния бит: различни процеси от трудовата дейност на народа, отделни моменти от домашния живот, някои суеверия, обреди и празници.
Както ви разказахме, това пространство има за цел да предостави свободен достъп до богата фолклорна информация от достоверна литература. Правим го, защото искаме да дадем шанс на многобройните страници прашлясала информация от старите книги в библиотеката да излезе наяве в глобалния дигитален свят на 21 век. За да не бъде загубена завинаги. Защото книгите остаряват, текстът избледнява…
Константно ще обогатяваме записките си с времето, така че да покрием българския фолклор във всичките му аспекти – танци, музика, музикални инструменти, обреди, обичаи, традиции, костюми, кухня…
Започваме с българските народни хора и танци, като първо ще ви представим най-отличителните характеристики за танците в шестте етнографски области в България и любопитни факти за осемте хора, включени в нашата игра – танцов пъзел.
Стил и характер на танците в различните етнографски области на България
Българските народни танци, по своя различен начин на изпълнение, са групирани в шест етнографски области
Хора от Тракийска фолклорна област
Право хоро
Право хоро
Правото хоро е популярно народно хоро, което се играе в цялата страна, но е характерно предимно за Тракийската фолклорна област. Изпълнява се при съпровод на много известни хороводни мелодии. Преди се е играело често в права и дълга редица с начало и край, които не се виждат. Оттук идва и наименованието му – Право хоро.
Хора от Северняшка фолклорна област
Ганкино хоро
Ганкино хоро
Ганкиното хоро е сложно народно хоро от Северняшката фолклорна област, известно най-вече из Оряховско, Белослатинско и Плевенско. Играе се и в други места из България. Темпото може да бъде различно, но най-често е бързо.
Дайчови хора
Дайчово хоро
Научете подробности и любопитни факти за Дайчовите народни хора, които са получили голяма популярност у нас. Те са основно северняшки хора, но са известни и се танцуват из цялата страна. Имат много разновидности и много наименования.
Еленино хоро
Еленино хоро
Елениното хоро, наричано още “Елено моме” и “Еленината”, е полулярно и сложно народно хоро от Северняшка фолклорна област. Среща се най-много из Плевенско, откъдето носи и друго свое име – Плевенско народно хоро.
Пайдушко хоро
Пайдушко хоро
Пайдушкото хоро е сложно народно хоро от групата на популярните пайдушки хора. Наблюдавано е да се изпълнява още през 1913 г. Макар хорото да е основно северняшко, то се играе на много места в страната.