Произходът на думата хоро идва от латинската дума chorus – сбор (хоро) от танцувачи и свирачи, а също и от гръцката дума choros – хоровод, игровод – хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца – Терпсихора (Terpsihòra), която се любува на хорото. Името на музата произлиза от двете думи terpo – радвам, веселя се и choros – хоро.
Зараждането на българските народни хора трябва да се търси в далечното ни минало, във всички прояви от живота на народа ни – в задружния му труд, в езическите му вярвания и обичаи, в традициите му.
Като славянски народ нашите прадеди са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и лов. А когато дадено племе стигало морския бряг или течение на голяма река, сме се проявявали и като добри моряци и рибари. Степента на стопанското развитие винаги е намирала отражение в нашия бит, обичаи и традиции. Ясно се вижда в народните ни хора, както и в песните, върху които се играят те, как са отразени всекидневните занимания на народа: жътва, коситба, копан и пр.
Българските народни хора, като плод на колективния ум и опит на народа ни, са следвали общото историческо развитие. Те са се обогатявали както по тематика, така и по ритмика и разнообразие на стъпките и движенията. Постепенно са преминавали от по-прости към по-сложни и усъвършенствани форми, варианти и комбинации.
Видът, формата. тактът и съвкупността от хороводни стъпки в българските народни хора неизбежно илюстрират всички страни на народния бит: различни процеси от трудовата дейност на народа, отделни моменти от домашния живот, някои суеверия, обреди и празници.
Българските народни танци, по своя различен начин на изпълнение, са групирани в шест фолклорни области. Всяка от тях се отличава със свой стил и характер на танците, но резки граници не могат да се поставят, тъй като те взаимно са си оказали влияние през годините. Под стил трябва да се разбира външното проявление на движенията на човешкото тяло, а характерът е съвкупността от вътрешните чувства и душевното състояние на изпълнителите.
През 2014 г. екипът на Таратанци създаде метод за визуално представяне на българските народни хора чрез графични фигури от техните стъпки. За този свой принос към опазването на нематериалното културното наследство на България през 2021 г. организацията ни бе отличена с Европейска награда за културно наследство “Европа Ностра”.
В България има над 500 традиционни български народни хора̀, много от които се знаят и играят единствено от възрастни хора в малки и труднодостъпни населени места в страната. С изчезването на тези “живи човешки съкровища”, (както наричаме ние от Таратанци носителите на знанието за българския фолклор) много от българските хора̀ също ще бъдат заличени и забравени завинаги. По тази причина през лятото на 2022 г. ние от екипа на Таратанци направихме обиколка на всички етнографски области в страната, срещнахме се с хореографи, етнолози, фолклористи и експерти в областта на танцовия фолклор и събрахме автентични отпечатъци от стъпките на над 100 български народни хора. Впоследствие дигитализирахме хората под формата на визуални графични фигури от стъпки, които ще видите в последващия каталог:
КАТАЛОГ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ХОРА
БРЪСНИ ЦЪРВУЛ
7/8 тактов размер, Добруджанска етнографска област
Фигурата на хорото “Бръсни цървул” е създадена през 2021 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Корчев – хореограф и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница” – Велико Търново. Видео
ВАСИЛКЬО-БОСИЛКЬО
Смесен тактов размер от 7/8 и 11/16, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906”, гр. София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Фигурата е създадена по проекта на Таратанци – “Танците от Шоплука”, реализиран с подкрепата на Столична община.
Купете суичър с хора̀та от проект “Танците от Шоплука” и подкрепете създаването на графични фигури от стъпките на още български народни хора, за да ги съхраним за поколенията.
ГАНКИНО ХОРО
11/16 тактов размер, Северняшка етнографска област
Ганкиното хоро е сложно народно хоро от Северняшката фолклорна област, известно най-вече из Оряховско, Белослатинско и Плевенско. Играе се и в други места из България. Темпото може да бъде различно, но най-често е бързо.
ГРАОВСКО ХОРО
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Граовското хоро носи името си от областта Граово в района на град Перник. На някои места се нарича още Селско хоро. Макар хорото да е много динамично, то се играе твърдо и стегнато, тялото е изправено, а погледът не слиза към земята. В края на хорото, музиката се забързва, за да се получи триумфален завършек.
ДАЙЧОВО ХОРО
9/8 тактов размер, Северняшка етнографска област
През годините са събрани и записани над 90 най-различни варианта от типа на Дайчовото хоро. Първоначалният вид – първообразното Дайчово народно хоро – води началото си от Плевенско – така нареченото Горнооряховско Дайчово хоро. Произходът на наименованието “Дайчови” хора идва от името на един голям богаташ, прочут търговец на говеда на име Дайчо, който живеел из Плевенско преди Освобождението на България.
ЕЛЕНИНО ХОРО
13/16 тактов размер, Северняшка етнографска област
Елениното хоро е сложно, но популярно народно хоро, известно в цялата страна. Наричано е още „Елено моме“ и „Еленината“ заради песента, на която се играе. Танцува се най-много из Плевенско, откъдето носи и друго свое име – „Плевенско хоро“. На някои места в страната се е играело винаги най-последно на хорището, след като са се изиграли вече други по-леки хорца, защото като трудно, със сложни и изморителни стъпки, Елениното хоро не може да се играе продължително от всеки.
ПРАВО ХОРО
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Право хоро се играе в цялата страна, но по произход е от Тракийска етнографска област. Изпълнява се при съпровод на много известни хороводни мелодии. Преди се е играело често в права и дълга редица с начало и край, които не се виждат. Оттук идва и наименованието му – Право хоро.