Буенек

ПЕЕНО ХОРО (ИГРАЕ СЕ НА ПЕСЕН) ОТ ПРОВАДИЙСКИЯ РЕГИОН

ТАКТОВ РАЗМЕР 2/4

БРОИ СЕ „РАЗ-ДВА”

Буенек се танцува главно от млади момичета по време на лазаруването (между Великден и Гергьовден), когато църквата налага пост и тишина. Затова се изпълнява само на песен. Хорото е характерно за село Чѐнге (днешното село Аспарухово). Играе се и по Коледа от коледарите – мъже, които обикалят за здраве и берекет.

Женската версия се отличава с леко полюшване на дясното рамо, като надиплените фусти красиво се люлеят, лявата ръка е на кръста, а с дясната се хващат за предната танцьорка.

В село Тополи съжителстват две етнографски общности – тракийски преселници от Одринска Тракия и чѐнгенци от с. Ченге (днешното с. Аспарухово).

Вкусът на танца - димят, етикет с хоро Буенек

Интерактивен урок с Денка Георгиева и танцьорите от Ансамбъла за автентичен фолклор при НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – 1927″ в село Тополи:

Поглед зад завесата

КАК СЪЗДАДОХМЕ ДИЗАЙНА?

Най-характерното за невестинската съртовска носия от Прoвадийско е забраждането с месал, дълъг от 3 до 6 метра. На единия край има шевици, послужили ни като вдъхновение за палитрата. Под месала косите се прибират със специална кърпа, със зашита дъсчица в нея „скуфя. Елементите на забраждането, които се оформят в крайния вариант, са: две китки от двата края, усуканата част на месала се нарича „бурма, висящата задна част – „торба, а оформените дипли под брадичката са известни като „гуша.

Древният вкус на нежността

Димят е един от древните сортове по българските земи. Смята се, че е отглеждан от траките по Черноморското крайбрежие още през Античността. Той разгръща своя характер без натрапчивост – с ефирност, чистота и емоционална дълбочина като лекото поклащане на девойките в ритуалния момински танц. Това е вино, което не говори високо, но остава дълго в паметта – като стара песен, прошепната от земята.

Забелязахте ли скритите ромбовидни символи върху бутилката?

В тях е скрит метроритъмът на хорото, т.е. как се тактува.

Разберете повече от видеото:

За вдъхновение ни послужиха следните източници:

  • Колекция носии от село Ченге на Васил Василев
    Фотография: Славян Стоянов
  • Женска автентична съртовска носия. Показана на корицата на календара „Девойко, мари хубава“ за 2023 година.
    Модел: Стела Безовска
    Фондация „Живите български корени“
    Фотограф: Петър Петров

Опитайте също…