ПЕЕНО ХОРО (ИГРАЕ СЕ НА ПЕСЕН) ОТ ПРОВАДИЙСКИЯ РЕГИОН
ТАКТОВ РАЗМЕР 2/4
БРОИ СЕ „РАЗ-ДВА”
Буенек се танцува главно от млади момичета по време на лазаруването (между Великден и Гергьовден), когато църквата налага пост и тишина. Затова се изпълнява само на песен. Хорото е характерно за село Чѐнге (днешното село Аспарухово). Играе се и по Коледа от коледарите – мъже, които обикалят за здраве и берекет.
Женската версия се отличава с леко полюшване на дясното рамо, като надиплените фусти красиво се люлеят, лявата ръка е на кръста, а с дясната се хващат за предната танцьорка.
В село Тополи съжителстват две етнографски общности – тракийски преселници от Одринска Тракия и чѐнгенци от с. Ченге (днешното с. Аспарухово).
Поглед зад завесата
КАК СЪЗДАДОХМЕ ДИЗАЙНА?
Най-характерното за невестинската съртовска носия от Прoвадийско е забраждането с месал, дълъг от 3 до 6 метра. На единия край има шевици, послужили ни като вдъхновение за палитрата. Под месала косите се прибират със специална кърпа, със зашита дъсчица в нея „скуфя”. Елементите на забраждането, които се оформят в крайния вариант, са: две китки от двата края, усуканата част на месала се нарича „бурма”, висящата задна част – „торба”, а оформените дипли под брадичката са известни като „гуша”.
Древният вкус на нежността
Димят е един от древните сортове по българските земи. Смята се, че е отглеждан от траките по Черноморското крайбрежие още през Античността. Той разгръща своя характер без натрапчивост – с ефирност, чистота и емоционална дълбочина като лекото поклащане на девойките в ритуалния момински танц. Това е вино, което не говори високо, но остава дълго в паметта – като стара песен, прошепната от земята.
Забелязахте ли скритите ромбовидни символи върху бутилката?
В тях е скрит метроритъмът на хорото, т.е. как се тактува.
Разберете повече от видеото:
За вдъхновение ни послужиха следните източници:
- Колекция носии от село Ченге на Васил Василев
Фотография: Славян Стоянов - Женска автентична съртовска носия. Показана на корицата на календара „Девойко, мари хубава“ за 2023 година.
Модел: Стела Безовска
Фондация „Живите български корени“
Фотограф: Петър Петров
