В поредица от пътеписи ви разказваме за нашите срещи с носителите на знанието за шопския фолклор. През 2022 г. стартирахме проекта “Танците от Шоплука”, за да разгадаем причудливия характер на шопите и техните, така любими за всички ни, темпераменти танци. С подкрепата на Столична община обиколихме редица шопски села, за да поговорим с типични местни представители и да съберем отпечатъци от стъпките на 20 традиционни шопски хора́. Досега ви разказахме за срещите ни в село Бистрица, село Локорско, кв. Кремиковци… а ето ни и в самата столица!
Среща в… СОФИЯ
В столицата ни посрещна Радослав Тодоров – ръководител на Професионален ансамбъл “Български ритми” и Клуб по народни танци “Витоша”. Той ни разказа за спомените си от родното му село Мрамор, своя професионален път и предизвикателствата да развиваш собствена школа за народни хора.
През 2022 г. Клуб по народни танци “Витоша” празнува своя 12-и рожден ден, обединявайки млади и стари витошанци в изучаването и любовта към българския фолклор!
Вижте в нашата Фейсбук страница магията, която сътвориха по време на откриването на изложба “Танците от Шоплука” на 1 ноември 2022 г.
Заедно с Радо “запечатахме” отпечатъци от стъпките на цели девет хора! Ето кои са те…
Хоро “Слънцето върви да зайде” от с. Бистрица
Тактов размер 2/4. Едно от най-популярните хора в Бистрица. Изпълнява се както на песен, така и на музикален съпровод.
Хоро “Пременил се Илия” от Граово
Популярно мегданско хоро в тактов размер 7/8 от областта Граово (Пернишко). Хорото е заело името си от песента, на която се танцува. Записано е от Ради Радев, дългогодишен хореограф на Шопския ансамбъл в Елин Пелин и изследовател на шопския фолклор.
Хоро “За́върти оро, Гълъбо” от с. Долна Секирна
Водено смесено хоро в 2/4 тактов размер от с. Долна Секирна, Брезнишко. Заело е името си от песента, на която се играе. Интересно е, че хорото върви шест такта на песен, а след тях има три такта “доиграване”, които са само на тъпан.
Хоро Търне моме от с. Габра
Тактов размер 9/8. Популярен мегдански вариант на шопско хоро, което се играе на леса в село Габра, на песента “Търне моме”. Играе се в целия Шоплук и е познато още с имената “Иле-иле” и “Лиле-лиле”, включително и като детски вариант – на песен “Абре, дете”.
За пояс (Селското хоро) от с. Мала Църква
Хоро в тактов размер 2/4 от село Мала църква, Самоковско. Представената тук графичната фигура на хорото, създадена по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров, изобразява само един от вариантите на хорото, което е типично и характерно за целия Шоплук. Хорото е с 10-тактова фраза и най-често е известно с имената “За пояс”, “Селското”, а в по-късно време и “Шопското”. “Селското” е защото едно време повечето хора са си мислели, че само в тяхното село се играе това хоро. “За пояс” – защото винаги се играе със захват за колан или за пояс. А “Шопското” – защото е шопско…
Хоро Матилда от с. Режа̀нци
Шопско хоро в тактов размер 2/4. Записано е още през 1976 г. в село Режа̀нци от един от най-големите изследователи на Граовския регион – Лозан Иванчев, известен още като бай Лозан. Било е изиграно тогава от Борис Пейчев. Хорото се играе на песента “Матилда”, откъдето идва и името му.
Четворно хоро от Горна баня
Вариант на Четворно хоро от Горна баня, който има характерното движение “лъ̀жи”. Тактов размер 7/8.
Петрунино хоро
Хорото е измислено от бай Лозан Иванчев за представяне на групата от Брезник по време на първото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през 1965 г. Дотогава Петрунино не се е играело на хоро, а по саме или по двойки за надиграване с кърпичка един срещу друг и с разминавания.
Представената тук графичната фигура на хорото, създадена по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров, изобразява основния вариант на хорото, в тактов размер 13/16.
Йове хоро от село Режа̀нци
Шопско хоро от село Режа̀нци в смесен тактов размер от 7/8 и 11/16. Записано е през 1970 г. от Лозан Иванчев – бай Лозан, изиграно тогава от Мерка Симова.
Кой е Радослав Тодоров?
Влюбен в народните танци още от дете, когато танцува в детския танцов състав на ТА “Боговица” към НЧ “Средец”, а впоследствие в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче”.
През 2003 г. Радослав е приет в Националното Училище за Танцово Изкуство, което завършва с отличие в класа на г-н Христо Иванов. Още по време на средното си образование е назначен на работа във Фолклорен ансамбъл “Български ритми” с ръководител Димитър Митев, където години по-късно става хореограф и ръководител.
Веднага след завършването си е приет като артист-изпълнител, а впоследствие и солист, в трупата на Нешка Робева. Малко по-късно става и солист в Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”.
Междувременно, през 2010 г., основава своя собствен Клуб по народни танци “Витоша”.
През годините поставя хореографията на над 400 музикални произведения в повече от 100 издания на телевизионното предаване по БНТ – “Иде нашенската музика”.
От 2019 г. е хореограф-педагог в професионалните танцови паралелки, специалност “Български танци” на 140 СУ “Иван Богоров” – град София.
След добре свършената работа, оставил отпечатъците на деветте хора, които впоследствие ние от Таратанци да дигитализираме, за да съхраним за поколенията, Радо продължи да ни разказва още любопитни неща за произхода на хората и за старите майстори на хорото като бай Лозан. Сподели ни и своята гледна точка за развитието на фолклора в модерния свят.
Не пропускайте да се абонирате за подкаст “На раздумка”в канала ни в Spotify, за да чуете всички тези интересни истории.
Проектът “Танците от Шоплука” се реализира с подкрепата на Столична община.
Прочетете също…