ДУНАВСКО ХОРО

ЗА ХОРОТО

Дунавското хоро е най-популярното и обичано северняшко хоро, превърнало се в неофициален хороводен химн на България. Традиционно под неговите звуци българите посрещат Нова година – веднага след националния химн и „Многая лета“, когато хиляди хора се хващат за ръце за здраве, берекет, празнично веселие и сплотеност. Хорото се отличава с вихрена игра, свобода на движенията, волно размахване на ръцете и характерни подскоци, при които танцуващите сякаш „летят“ и се откъсват от ежедневните грижи.

ИСТОРИЯ

Музиката на Дунавското хоро е написана през април 1937 г. от гениалния самоук композитор, музикант и диригент Дико Илиев. По това време той работи в оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк в град Оряхово. Според спомените мелодията му хрумва в една пролетна вечер, той я записва на нотен лист, сядайки на трикрако столче, и я изсвирва първо на акордеон. Първата премиера на хорото е изпълнена от военния духов оркестър на площада в Оряхово пред възхитената публика.

ДИКО ИЛИЕВ

Дико Илиев създава цял нов жанр – хорà за духови оркестри, с които вдъхновява целия Северозапад и Северна България. Роден е през 1898 г. в с. Карлуково, Луковитско, в бедно семейство и завършва едва четвърти клас. Влюбва се в духовата музика от първия тон, когато я чува за първи път, връщайки се от паша с овцете. На 13-годишна възраст родителите му го изпращат да учи музика в Орханийския военен духов оркестър в Ботевград. Първата си композиция написва едва няколко месеца по-късно в коридора на училището върху черна дъска. Преподавателят му отначало я изтрива, мислейки я за преписана, но се уверява в таланта на момчето, когато то я възстановява нота по нота. За своето усърдие, Дико Илиев казва: „Пиша нотите също като лястовички, накацали по жиците“.

На 14 години той заминава с военния оркестър на фронта в Балканската война, а по-късно участва и в Първата световна война. Именно там, без каквато и да е професионална подготовка като композитор, той написва първото си произведение „Искърско хоро“. След войната свири във Военното училище в София и в Софийската народна опера, където се запознава с класическата музика. Скоро обаче се завръща на село и по собствена инициатива започва да обикаля от село в село във Врачанско и Монтанско, за да популяризира духовата музика, да обучава хората и да създава нови оркестри. Оглавява военния духов оркестър в Оряхово в продължение на над 20 години. Споделя, че му е нужна цяла година, за да узрее едно хоро в мислите му, преди да го запише на нотен лист за духов оркестър.

СТЪПКИТЕ НА ХОРОТО

Стъпките са скокливи, лесни за разучаване и изключително динамични. В хореографското си описание основната танцова фигура се изпълнява в 6 такта (брои се „раз-два“ на всеки такт):

ДИГИТАЛНА СХЕМА НА ХОРОТО

Схема на стъпките – анимация

ДВИЖЕНИЕ НА ХОРОТО

Хорото е смесено – играе се от мъже и жени, заловени за длани. Танцуващите са подредени в затворен кръг, отворен кръг, полукръг или витообразно (змейка). По време на играта ръцете се полюляват ритмично напред и назад или се размахват свободно, а тялото е обърнато по посока на движението или с лице към центъра на хорото. За характера на танца са типични широките и волни движения, подскоците и усещането за лекота.

ТАКТОВ РАЗМЕР

Изпълнява се в умерено бързо до бързо темпо в 2/4 (две четвърти) тактов размер. Основната танцова фигура се състои от 6 такта, като всеки такт се брои „раз-два“.

ХОРОТО КАТО КАРТИНА

Плакат със стъпките на Дунавско хоро
15.00 € (29.34 лв.)

Красив плакат с картина от стъпките на Дунавско хоро. **Размер 33х48 см**

Хърцоите са една от групите старо българско население в Северна и някои райони на Североизточна България, разположени най‑вече в селищата около градовете Бяла и Русе. Те се срещат и по на запад в Търновско, а на изток – около района на гр. Разград. Наричат ги още полянцѝ или полендаци (от поле, равнина).