Пъстрият фолклор на село Тополи
Едно запомнящо се посещение на Таратанци във Варненския край
В разгара на тазгодишното лято (2024) екипът ни съвсем тематично се отправи към Черноморието, но пък съвсем не, за да си почива!
В периферията на морската Столица Варна е сгушено едно оживено китно село с богата култура и запазени традиции, което привлече вниманието ни, и просто нямаше как да не измислим начин да го посетим, за да документираме местния фолклор. Става дума за село Тополи, разположено на 3 км от град Варна.
Тръгвайки към Тополи, бяхме сигурни, че отиваме да документираме добруджански народни танци, но пристигайки, с огромна изненада установихме, че сме в голяма грешка.
На това цветно местенце в мир и хармония вече години наред живеят две етнографски общности – тракийци и чѐнгенци, които нямат нищо общо с добруджанския фолклор.
Екипът на Таратанци на път за с.Тополи (август 2024 г.)
Ето как се е случило това…
Село Тополи се разделя на две части от дере, в което растат красиви, големи тополи, които са дали и днешното му име (старото име на селото е Инджекьой, което означава „тънко село”). От двете страни на дерето са разположени старата и новата част на селото. В старата част живеят местните, които са кореняци. Още през 19 век турската власт прогонва предците им от родните им места в Беломорска и Одринска Тракия. Търсейки убежище, те се заселват в Тополи. (Съществуват обаче данни за наличие на жители в Тополи още от времената на древните траки.)
Тополите на с.Тополи (снимка: Таратанци архив)
От другата част на дерето пък през 1969 г. започват да пристигат преселнически семейства от село Чѐнге (днешното Аспарухово). Това се случва, защото по тогавашно време се взима решение за началото на строежа на язовир „Цонево”, който се намира в непосредствена близост до Чѐнге (Аспарухово) и още четири други села. По тази причина населението от тези села е било принудено да търси нов дом. Така, чѐнгенци избират да се насочат към село Тополи, поради непосредствената му близост с Варна и удобствата, които предлага градът.
Снимка: Таратанци архив
През 1979 г. жените преселнички от село Аспарухово решават да сформират Състав за автентичен чѐнгенски фолклор, чрез който да продължават да пазят и разпространяват своите традиционни песни, танци, обичаи и носии. Съставът бързо постига голям успех в страната и чужбина, като дори участва в няколко телевизионни филма, в които се пресъздават традиционни чѐнгенски обичаи.
Пет години по-късно в село Тополи се чества 100-годишнина на училището. Във връзка с празника няколко млади жени от коренното население решават да възстановят най-разпространената тракийска носия, която навремето преселниците са донесли от Лозенградския край. Това е селска носия от село Бунар Хисар. Типичните цветове за носията са бяло, черно, червено и оранжево. Емоциите, които тази носия буди у местното население, предизвикват младите жени да основат Състав за автентичен фолклор на коренната тракийска общност. Съставът е наречен „Тракийка”.
Типична тракийска носия от село Тополи (снимка: Таратанци архив)
Всяка от двете етнографски общности със своите състави печели награди и вършее успех след успех у нас и в чужбина. През 1996 г. обаче двете общности осъзнават, че могат да удвоят силата си чрез едно много простичко действие – като се обединят!
Речено – сторено!
Налага се следното мнение: „Селото е едно, читалището е едно и съставът трябва да е един за всички тополчани. Но обичаите ще се подготвят така, че всеки ще носи своята носия, ще показва своя обичай и ще говори на своя диалект.” (Цитат от книгата „Млад стопанин къща заправил” на Тодорка Трифонова)
Работа на терен
Това, което направихме ние по време на посещението си в Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1927″ в село Тополи бе да документираме и снемем отпечатъците на 8 типични чѐнгенски и тракийски народни хора̀, които впоследствие дигитализирахме и оформихме като графични фигури от стъпки. Хора̀та са уникално красиви, а песните към тях много внушителни.
Отпечатъците на хора̀та ни остави Денка Георгиева, а на песен ни ги изиграха танцьори от Ансамбъла, сред които Даринка Янкова, Веса Георгиева, Елена Гочева, Росица Желязкова и Златка Николова. Музикалният съпровод на гайда ни подари 17-годишният Калоян Янков, който е имал честта да се учи от великия и неповторим майстор на двугласна гайда бай Минко.
Списък на народните хора, които записахме в село Тополи:
- По̀ди ми
- Недювце, Недо
- Мъри Радо
- Буенек на песента „Снощи са слязали чернитя цигани“
- Куцата
- Тропанка от село Тополи
- Дрънкаливата
- Лявата Ройчова (това е едно много специално хоро, защото навремето е донесено в село Тополи от 86-годишния днес дядо Ройчо, който все още продължава да посещава Ансамбъла)
На раздумка
За историята и традициите на селото ни разказаха секретарят на читалището Величка Иванова (на която сме изключително благодарни за професионализма в организацията и топлината, с която ни посрещна), както и Румяна Никова – библиотекар на читалището, Денка Георгиева, Калинка Ненова и 86-годишният Рою Роев, който все още танцува в Ансамбъла.
Интерактивна изложба
На 12.10.2024 г. в Склад за култура „Никотеа” (ул. Никола Кънев 1, гр. Варна) от 18:30 ч. ви каним на откриване на изложбата „Танците на село Тополи”, за да се насладите на красивите фигури от стъпките на хора̀та, както и да ги видите в танцово изпълнение на живо. По време на изложбата участниците от Ансамбъла на село Тополи ще разкажат и по-подробно историята на селото и ще представят неговите две етнографски общности с красивия типичен фолклор за всяка от тях.
Очакваме ви!
Изложбата ще можете да посетите до 15.10.2024 г. (вкл.) в часовия диапазон 17:00 – 19:00 ч. в Склад за култура „Никотеа” (ул. Никола Кънев 1, гр. Варна).
Послепис
По време на престоя ни в село Тополи посетихме също цветната и много интересна къща за фолклорни кукли на Димка Андреева. Вече над 30 години Димка шие традиционни облекла, с които облича дървени кукли, правени от нейния съпруг. Куклите носят различни народни носии от всички етнографски краища на България. Всяка кукла си има своя история. Посетете къщата и им се насладете.
