Снимка: NRA Studio; На снимката: Иван Танчев по време на Станчинарските игри в Петрич, 2024 г.
Какво учестява пулса и кара сърцето ти да бие силно?
Отговорът е еднозначен за Иван Танчев, който от вече 7 години живее и учи в Мюнхен, но не спира да търси вълнуващи факти за миналото си, изследвайки дълбините на пиринския фолклор. Ритъмът на българското хоро просто не го оставя равнодушен. От ден на ден интересът на Иван към танците и традициите ни се задълбочава и колкото повече научава, толкова повече иска да разбере… Той не изпуска удобна възможност да рови из корените ни, макар и често да се налага да прави това от разстояние…
Как се е случила магията да бъде завладян от тази така необятна и вълнуваща материя, попитахме го и споделяме с вас отговора, защото е страхотно да разгласим една осъзнатата гледна точна на младо, интелигентно момче относно ценността на българския фолклор.
Ето отговора му:
“Живея в чужбина от вече 7 години и започнах да уча хора̀ тук – в Мюнхен, преди 4 години. С времето интересът ми нарастваше и започвах да планирам отпуските си и свободното време така, че да танцувам все повече. Това, което започнах да усещам, след като се отпуснах да играя хора̀, са хо̀рата, с които съм се хванал. Музиката и вътрешното преживяване, което тя предизвиква, е силата, която ме зарежда и е сигнал за автентичност на това, което играем. Старите песни имат какво да кажат на идните поколения и не са просто мелодия. Те са един код за идентичност на всеки народ и на всяка народна група.
Така, желанието ми да се забавлявам с танци ме отведе в Петрич навръх Нова година, където имам роднини.
Малко хора са чували, че в Петрич на 1-ви януари се празнуват така наречените Русалийски игри. Тяхното начало е доста далечно и към момента това, което знам, е че водят началото си вероятно от траките. Тук е мястото за сравнение и разграничаване на русалии от станчинари. Първите са група, играеща обредни хора̀, която в течение на времето е станала част от църквата. Ролите на русалиите са свързани с ритуалът, който дружината изпълнява, обикаляйки къщите и лекувайки нелечими болести. Станчинарите пък са познати на българите по-скоро като кукери. Те имат съвсем други персонажи: Чудовища (кукери), баба, царят… Чудовищата са магически и в края на сюжета имат ролята да оплождат земята.
Това, което и днес се състои на празника по случай Нова Година в Петрич, представлява една традиция, произлизаща от историята на града. Историята в нейната цялост, т.е. каквато е древната традиция на русалиите, както и промените, които социалистическият режим налага, за да се прикрие русалийският обичай, свързан с църквата, и да бъде наподобен на езическото кукерство.
По време на социализма русалийските игри са отричани заради асоциирането им с църквата. По тази причина се прави опит да бъдат заменени с кукерски игри, които в Петрич се наричат „станчинарски“. Но с течение на времето и двата вида игри се запазват и към днешна дата се играят заедно.
Призори русалийската дружина на квартала (в кв. „Дълбошница” са две) се събира около звука на двете зурни и биенето на тъпана. Дружината е облечена във фолклорни носии и има водач, който държи балтийка (брадва) със здравец на нея. Предводителите (мъже) държат саби в ръка, сочещи нагоре. Групата играе в кръг пред всеки дом от квартала и на всяка улица. Когато излезе домакинът на дома, черпи и се хваща на хорото най-отпред, взимайки брадвето от Балтаджията. Преминавайки от къща на къща, играещите на хорото не се пускат, а с игра стигат следващия дом. Отстрани вървят почернени момчета (чауши), които символизират демоните. Отварям скоба, че в света на басните злото – в случая чаушите, и доброто (чиято символика откриваме в играта на русалиите) вървят ръка за ръка.
Това танцуване от къща на къща продължава до обяд. След това групата се събира за репетиция на хореографията, която се прави на центъра. На сцената излизат една след друга всички групи от града и правят сюжет, подобен на кукерския (т.нар. Станчинарски игри).
В хореографията са включени хора̀та Алай, Данке, Ески и други. Интересна особеност е, че след излизането на маскираните чудовища (кукери) започват отново хора̀, които са русалийски. Като хорото „Бойна”, например. Името не е случайно, защото русалиите са и чета! Хореографията трае около 20 минути, след което тя бива изпълнявана от следващата група в същия сюжет.
И така всяка следваща година…
В заключение мога само да обобщя, че народните танци са по дефиниция игра и също така традиция, която говори за историята и за това кои сме ние. Те поддържат тялото и, както е забелязал Луи Айер – педагог от Швейцария през началото на 20 век, укрепват духа и културата на младежите.