През 2022 г. екипът на Таратанци стартира пректа “Танците от Шоплука”, за да опознаем така причудливия характер на шопите и да съхраним частица от традициите и танците на Шоплука. С подкрепата на Столична община обиколихме села около столицата, за да работим с местни представители на региона и дългогодишни танцови дейци с богат опит. Събрахме отпечатъци от стъпките на 20 традиционни шопски хора́, както и множество любопитни истории, разкриващи тайните на шопския фолклор.
В поредица от статии ви разказваме как преминаха срещите ни и какво интересно ни се случи. Кои са хора̀та, чиито стъпки съхранихме и хо̀рата, чиито истории чухме… Днес ви разказваме за втората ни среща в село Локорско, а ако сте пропуснали първата – от село Бистрица, можете да я прочетете ТУК
Среща в… СЕЛО ЛОКОРСКО
За съхраняването на автентичния фолклор в село Локорско голям принос има Стефан Стефанов. Дълго време той ръководи детския танцов състав, Ансамбъл “Локорско” и Клуб за народни хора към Народно читалище „Христо Витков-1899”, а техен художествен ръководител от 2011 г. е съпругата на г-н Стефанов – Валентина Китова.
Големият състав е от 20 човека, а малкият от 12. Фаворит от репертоара на всички е танцът “На мегдана” по хореография на Валентина Китова.
Екипът на Таратанци бе посрещнат в читалището изключително топло и приветливо от Лиляна Ячовска – секретар, Людмила Маринова – домакин и Евгени Павлов – корепетитор. След минути пристигна и Валентина Китова, а един по един като мъниста започнаха да се нижат и пълнят залата танцьори и певци на различни възрасти, облечени в най-красиви шопски носии.
Черешката на тортата бе Ивана Лозанова на 19 г., облечена в стара автентична сватбена носия от село Локорско. Същинско съкровище!
Преди да преминем към същинската и основна цел на посещението ни, а именно – снемането на отпечатъци от стъпите на три народни хора, които са типично играни в село Локорско, станахме свидетели на прекрасни танцови и вокални изпълнения, които ще помним дълго.
Трите хора, чиито стъпки съхранихме са шопските Ситно кремиковско хоро в бърз вариант и Кукунешко хоро, а също и Туп – тан (известно още с другото си име на песента “Цветице ле, моме, Цвето”), което, макар да е северняшко хоро, е изключително често играно в село Локорско и почти не минава празник без него.
Хоро “Туп-тан кисело млеко”
Хорото е от групата на популярните пайдушки хора́ в тактов размер 5/8. По произход е от Северняшката фолклорна област, но се играе на много места в страната. По време на пътуването ни в търсене на Танците от Шоплука и в село Локорско, и в село Бистрица ни казаха, че имат запазени стари записи на песни на пайдушки хора, които са се играели още от много отдавна в региона.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Василка Димитрова от Група за народни хора при Народно читалище “Христо Витков – 1899” село Локорско, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Ситно кремиковско хоро
Представената тук фигура е на бърз вариант на Ситно кремиковско хоро в тактов размер 2/4. Хорото е предадено на хореографа Валентина Китова от нейната майка, родена през 1934 година. Валентина има спомен, че дядо ѝ също го е играл. Хорото е разпространено и се играе и днес в Кремиковци, а има и негови различни вариации в Локорско, Сеславци и други села от региона.
Хорото има първо бавна част – “заиграване”, която е много подобна на добре известното в Шоплука – Селско хоро. След бавната част започва да се “ситни”, което е типично кремиковско движение. Повече за бавната част на хорото, можете да прочетете в статията, разказваща за посещението ни в Кремиковци.
Графичната фигура на бързата част на Ситно кремиковско хоро, представена тук, е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Виктория Павлова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” в село Локорско.
Кукунеш хоро
Шопското Кукунеш хоро е в тактов размер 2/4
Графичните фигури на първата и втората част на хорото са създадени през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Светла Заркова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” – село Локорско, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
След като свършихме основната си работа и “запечатахме” трите народни хора, насочихме вниманието си и към песните на село Локорско. Най-китните представители на Женската певческа група към читалището – Славка Александрова и Занка Петкова, освен че ни попяха вълшебно, ни разказаха и много любопитни неща, които ще чуете съвсем скоро в подкаст “На раздумка”.
Уникална изненада за нас беше невероятният глас на младия Борис Стойнов, който завладя всички с изпълненията си и искрените си думи: “Танците, фолклора… просто са ми в душата и това е най-близкото нещо до сърцето ми!”
Славка Александрова и Занка Петкова
Борис Стойнов, 12 г.
По време на изложбата “Танците от Шоплука”, която имаше за цел да представи резултатите от едноименния проект, ансамбъл “Локорско и Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” изнесоха чудесен концерт, на който можете да се насладите в нашата Фейсбук страница.
Интересно за село Локорско…
По предания името на селото е от тракийски произход – “локорско” на езика на траките означава селище, разположено на слънчевата страна на планината. И наистина – селото е толкова слънчево и с така прекрасна гледка от върха на гората, че просто не ти се иска да си тръгваш… Силно препоръчваме да се изкачите до гората по залез, а защо не и с чаша вино!
През първата неделя на юни пък в селото се провежда пъстрият Фолклорен фестивал “Шопска песен”, който също изобщо не е за изпускане.
Та, в резюме: Посещение на фестивала, комбинирано с разходка през екопътеката към водопадите в Локорско и завършване на деня с изкачване до гората и изпращане на залеза с чаша вино… Едно невероятно преживяване, само на 18 км от София!
Проектът се реализира с подкрепата на Столична община.
Прочетете също…