Емил Генов (вляво) и Борис Димитров (вдясно) – основатели на Балканфолк
Фолклорни герои – Емил Генов и Борис Димитров, част 1
“Фолклорни герои” е нова рубрика в нашия блог. В нея ще ви срещаме с интересни и вдъхновяващи личности от света на фолклора, които с делата си допринасят за съхраняването и пренасянето на тази магия в съвремието.
Първите герои, с които ви запознаваме днес, са голямо вдъхновение за екипа ни още от самото начало на Таратанци. Когато създавахме метода за графично представяне на българските народни хора и обучителните танцови схеми, именно тези двама герои първи ни подкрепиха, вдъхвайки ни увереност, че сме на прав път.
Днес, пет години по-късно, посещаваме отново Борис Димитров и Емил Генов в тяхното пъстро ателие за народни носии “Балканфолк“. Говорим си за техния житейски и професионален път и за неравностите и успехите по него. Каква е цената на това да имаш мисия и да се бориш за постигането й? Поглеждаме назад към вече изминатите от Емил и Борис пътеки, за да разберем.
Да се занимаваш с фолклор! Цял живот.
Емил Генов е родом от София, но помни летата, прекарани при дядо си на село. Описва ежедневието на село като своя първи досег с фолклора и “така цял живот”. Танцува от 15-годишен, когато започва в ансамбъл “Средец” с мечта един ден да учи хореография. В младежките му години обаче родителите му го убеждават да захване “сериозна” професия. Така започва да учи в техникум – специалност стругар.
Но душата му не спира да го придърпва към друго място – ансамбъла. За да продължи да танцува обаче, трябва да продължи и да учи. Така междувременно добива и още една “сериозна” специализация – дизелов машинист. (“Сериозните професии” и уменията за учене в последствие се оказват голям плюс по пътя и на двамата ни фолклорни герои.)
По-късно, когато идва време за военна служба, късметът му се усмихва и Емил получава възможност за избор – може да замени военната служба с обучение и това много му помага в постигането на детската му мечта. Той не се записва да учи къде да е, а именно в Института за музикални и хореографски кадри в София.
През 1981 г. Емил се доближава още една стъпка по-близо до това да стане хореограф. В тази година студенти от Полувисшия институт по съобщенията канят Емил да направят заедно два-три танца, с които да участват в студентския Фестивал на танцовото изкуство във Варна. Фестивалът обаче започва само след два месеца, а те нямат сформиран танцов състав. Все пак Емил и приятелите му се мобилизират и решават да създадат смесен състав, с който да участват. Репетициите обаче се случват сложно, тъй като Институтът държи на строги правила за срещи и събирания между мъже и жени. Има дори отделни общежития за мъжете и за жените.
Време няма, нито график за репетиции, само див ентусиазъм.
Всеки ден, по сигнал, Емил събира момчетата и момичетата за репетиции на плочките пред общежитието. Крайният срок и вълнението от идеята за нещо ново са силен мотиватор и новосъздаденият танцов състав с ръководител Емил Генов все пак успява да излезе на сцената на фестивала. “Направихме нещо… беше отвратително.” – споделя ни с усмивка Емил, а пламъкът в очите му от този спомен ни показва, че всяко усилие си е струвало.
Искрата е запалена!
Малката неорганизирана група бързо се разраства в танцов ансамбъл и за кратко време събира студенти от четири университета. Скоро получават и покана да участват в ТВ предаване за студентския празник, снимано от Хачо Бояджиев. След записа, Хачо Бояджиев пита за името на състава, а Емил отговаря: “Танцов колектив при ПИС, МЕИ, ХТИ и Лесотехническия университет.” Иван Ганев от Свищов – един от танцьорите в състава, дочува този отговор и, удивен от дългото име, става кръстник на ансамбъла с думите: “Пиши го “Зорница!”.
Празничен концерт по повод 30 годишнината на Ансамбъл “Зорница”. Снимка: Личен архив на ансамбъла
И така до днес с това име – “Зорница”, ансамбълът вече 39 години покорява сърцата на публика от цял свят.
Международния фолклорен фестивал в град Кармиел, Израел (юли 1994 г.) – Първото турне на Ансамбъл “Зорница” с ръководител Емил Генов. Турнето продължило със самостоятелни концерти на ансамбъла в Хайфа и Тел Авив.
Снимка: Личен архив на Борис Димитров
През годините Емил приема под крилото на ансамбъл “Зорница” много танцьори и всички тях обучава с любов и уважение. Но една среща, точно с един конкретен танцьор, се оказва съдбоносна за следващите стъпки от неговия професионален път – срещата с Борис Димитров.
Борис е родом от Радомир. Възприема фолклора като начин на живот. От малък помни как, като по-малкия син в семейството, седи до майка си и я наблюдава в създаването на бродерии и шевици. Говори с любов за Виктория Радева като своя първи учител по танци. През годините е ръководител на детския танцов състав към читалище “Напредък” в гр. Радомир. Завършва Електротехникум и продължава образованието си в ХТИ – Катедра “Автоматизация на производството”, без да знае, че след години ще прилага наученото не другаде, а именно в изработването на сценични костюми със специално създадените за целта машини и софтуер на “Балканфолк”.
В онези години (около 1987 г.) Борис, в търсене къде да танцува, разбира за ансамбъл “Зорница”. По същото време всеки студент трябвало да ходи на трудова бригада за по месец, но имало и възможност по желание да се замести трудовата бригада с културна бригада. Това още повече мотивира Борис да се запише в ансамбъла.
Приятелите му обаче заминават на трудова бригада във Видин и той все пак отлага танците за месец, за да замине с тях и да не се цепи от тайфата. Но първото нещо, което прави, когато се връща от бригадата, е да се запише в ансамбъла.
Борис: “Винаги ми е доставяло удоволствие да танцувам, така че беше нормално да потърся къде и имах късмет да попадна на хубава група с добър ръководител.”
Впоследствие в разговора ни допълва: „Зорница е сериозна школа. Много сериозна школа!”
Ето така започва съвместният път на нашите двама герои. А какво им се случва в годините, вървейки по него нататък? Ще ви разкажем скоро в част 2.
