Защо малките деца учат по-добре чрез действия, а не чрез думи?

Възрастта между 0 и 3 години е като магическо прозорче, което се отваря за кратко – и в него се случва огромна част от развитието на мозъка, тялото и емоциите на детето. През този период децата не само се учат да ходят, говорят и разбират, но и формират основите на социалното си поведение и начина, по който учат за света. И макар да изглежда, че не разбират всичко, което казваме, всъщност, учат непрекъснато, kо не по начина, по който учим ние. Те учат чрез сетивата си, чрез жестове и подражаниe.

Затова днес ще поговорим за един важен въпрос: Как да представим на дете под 3 години нова дейност, така че да я приеме, разбере и пожелае да я повтори? Например: да сглоби кола от части на конструктор или да научи как се пуска вода от чешмата.

Можем ли просто да му обясним с думи? Не съвсем. Не и на тази възраст, но можем да му покажем с жестове, прости изречения и много търпение.

Защо децата под 3 години не учат основно чрез думи?

Детето разбира думи, но не както възрастните. Езикът тепърва се изгражда, и ако ние, порасналите, разчитаме на речта, то децата се водят повече от това, което виждат и усещат. Мозъкът в тази възраст функционира по начин, който отдава много по-голямо значение на действията, емоциите и интонацията, отколкото на съдържанието на думите.

Тук влизат в игра така наречените огледални неврони – нервни клетки, които се активират както когато изпълняваме действие, така и когато наблюдаваме някой друг да го прави. Това е научната основа зад подражанието. Според изследвания на невробиолога Джакомо Ризолати [1], тези неврони подпомагат ученето чрез наблюдение. Тоест: когато покажем как се поставя едно кубче върху друго, мозъкът на детето започва да „репетира“ движението, още преди да го е направило само.

Изследвания на Мелцоф и Мур [2] относно лицевите имитации в ранното детско развитие показват, че дори новородени са способни да имитират жестове като показване на език или отваряне на уста. Това не е нещо, което те се „научават“, това е вроден начин на учене.

Какво означава това за родителите?

Първо, да спрем да разчитаме на обяснения от типа: „Сега ще вземеш това и ще го сложиш ето тук“. Да, звучи логично за нас, но за детето това е шум без контекст и смисъл.

Когато искаме да научим детето да прави нещо ново, като да построи кола от лего кубчета, най-добрият подход би бил:

Да демонстрираме. Просто и бавно.
Да използваме прости думи, свързани с действието. Като „колело“, „тук“, „върху“.
Да повторим. Децата учат чрез повторение и рутина.
Да го включим. Да му дадем частите и да го оставим да експериментира.

Защо жестовете са важни?

Жестовете са първият начин, по който децата комуникират. Те започват да използват жестове като посочване и махане още преди да проговорят. Изследвания показват, че децата, които използват повече жестове между 9 и 16 месеца, имат по-добри езикови умения на 2 години. [3]

Жестовете също така помагат на децата да разберат по-добре значението на думите. Когато родителите използват жестове заедно с думи, децата свързват визуалната информация със звуковата, което улеснява ученето .

Един пример от реалния живот:

Майка с 2-годишно дете сяда да играе. Държи в ръка няколко елемента от конструктор. Поглежда детето, усмихва се и казва: „Правим кола.“ Без обяснение. Просто започва: слага четири колела, показва как ги щраква. После дава едно колело на детето: „Твое“. Детето я гледа, после опитва да щракне колелото. Не успява веднага. Майката му показва отново. Без думи този път.

След минута детето вече слага колело. Усмивката му казва всичко: то не просто е видяло, то е разбрало.

Какво казва науката?

През 2002г. учени [4] доказват, че малките деца не просто копират механично – те осмислят действията. Тоест, ако действието е логично и целенасочено, детето ще го приеме и възпроизведе. Ако е неясно или само словесно, ще го игнорират. В допълнение, децата между 14 и 18 месеца предпочитат да учат чрез действия, които виждат от възрастен, вместо чрез думи.[5]

Теорията на социалното учене на Алберт Бандура затвърждава: ние учим най-ефективно чрез наблюдение на модели и повторение.[6]

Какво да правим, когато детето не „схваща“?

Понякога показваме, казваме, опитваме и детето пак изглежда незаинтересовано. Това не означава, че не разбира. Може да не е в настроение или да има нужда от време.

Важно е да не натискаме. Не да поемаме всичко като провал, а да оставим място за естествения ритъм на учене. Нещо, което днес изглежда сложно, утре може да стане лесно, като детска игра.

Кога думите помагат?

Не искаме да кажем, че езикът няма място. Напротив, комбинирането на действие с проста, ясна реч е мощно средство. Например:

Докато поставяте кубче: „Тук.“
Докато миете ръце: „Мокри ръце. Сапун. Чисто.“
Докато обличате якето: „Ръка тук.“

Това са маркери – визуални и словесни сигнали, които помагат на мозъка да свърже действието със значението.

Какво НЕ работи добре:

Дълги обяснения. Детето няма капацитет да ги следва.
„Не“-фрази. „Не удряй!“ не казва какво ДА направи. „Погали“ е по-добре.
Прекалено много думи наведнъж.
Гняв и разочарование. Детето ги усеща, но не разбира защо.

Как да приложим това у дома?

Ритуали. Направете нещата предвидими. Например, винаги сглобявайте колата по един и същ начин.
Повторения. Всеки ден, по малко. Детето ще запомни.
Простота. Малко думи, бавни движения, много усмивки.
Контакт. Бъдете на нивото на очите му. Гледайте се. Слушайте го.
Свобода. Оставете го да експериментира. Дори да сглоби кола с две колела, това е успех.

Понякога ще се чувствате, сякаш нищо не работи. Ще си мислите: „Ами ако просто не ме разбира?“ А истината е, че детето учи. Непрекъснато. Но не с езика на възрастните, а с езика на жестовете, любовта и търпението.

Следващият път, когато искате да научите малкото си дете на нещо ново, не започвайте с думи. Започнете с действие. Покажете. Изчакайте. Усмихнете се. И ще видите, че то ще се научи по-бързо, отколкото очаквате.

Използвани източници: