Оставете ги да се изцапат! …Или защо най-доброто учене се случва с мръсни ръце

„Не пипай там! Внимавай, ще се изцапаш!“

Като родители, често се хващаме в един и същи сценарий. Виждаме малките ръчички, изцапани с кал, брашно, боя или лепило, и първият ни инстинкт е да грабнем влажната кърпичка. Притесняваме се за чистотата, за реда, за петната.Но какво би станало, ако спрем за миг? Ако вместо да почистим бъркотията, просто я наблюдаваме? Защото в този хаос се крие най-чистата форма на учене.

От малки ръчички до големи открития

Когато детето се потопи в калта, то не просто играе, а изследва света. Докосвайки, детето, развива фината си моторика и създава връзки в мозъка си, които ще са основата на цялото му бъдещо развитие. Да спрем за миг и да заровим пръсти с него в мекото тесто, хладната глина или ронливия пясък, за да си припомним тази свобода.

С ръцете си децата учат за причините и следствието. Когато стиснат глина, тя променя формата си. Когато смесят вода с пясък, се получава кал. Този процес е много по-вълнуващ и ефективен от всяка лекция. Всяко бъркане, мачкане и докосване е малък експеримент. Истински урок по физика, химия и дори… психология.

Занаятът на живота започва от дланите

Може би не се замисляме, но голяма част от човешката история е написана не с думи, а с ръце. С ръце строим къщи, шием дрехи. Е, днес, дори когато натискаме клавиши или въртим отвертка, пак сме зависими от тези десет пръста.

Това умение да работим с ръцете си – да създаваме нещо от нищото – не идва наготово. Усвоява се, а което е по-важно, развива ума, както всяка книга. Учи ни на търпение, на прецизност, на решаване на проблеми. Когато детето играе, то е малък инженер, който измисля, опитва, греши и накрая успява. И всяко „не се получи“ е толкова ценно, колкото и всяко „успях“. То е възможност за мозъка да се пренастрои и да опита нещо ново.

Науката на мръсните ръце

Общоприето е схващането, че „ученето с ръце”, известно още като тактилно или практическо учене (hands-on learning), ще дойде, когато детето започне да пише или рисува. Но всъщност, колкото по-рано едно дете започне да „прави нещо с ръцете си“, толкова по-добре за развитието му. И това не е само теория, Вижда се с просто око. Особено при най-малките, тези, които наричаме тодлъри. Те не седят и не чакат да им кажеш как се прави. Те бъркат, дърпат, мажат, търкат. Е, да… и цапат, но точно чрез това хаотично движение се раждат първите осъзнати умения. Опознават текстури, създават връзка между очи и ръце, учат се да преценяват сила и посока. Така се случва истинско мислене:

• Когато детето докосва различни текстури (груб пясък, меко тесто, хладна глина), то създава нови невронни пътеки, които подобряват тактилната чувствителност и интеграция.
• Работата с ръце, особено фината моторика (като моделиране, рисуване, рязане), пряко стимулира тази част от мозъка, която отговаря за координираните движения. Изследвания показват, че силно развитата фина моторика в ранна възраст е свързана с по-добри резултати в писането и четенето на по-късен етап.
• Чрез експериментирането с материали (например, създавайки форма от глина), децата развиват умения за планиране, решаване на проблеми и абстрактно мислене. Те се учат на причинно-следствени връзки, като например, че твърде много вода прави калта течна и тя не може да задържи форма.

Съвети за учители:

Практическо учене в класната стая

Като учители, създаването на среда, която позволява тактилно учене, е важно значение за успеха на процеса на учене. Това не означава, че всяко занимание трябва да е хаотично, а че трябва да се предоставим възможности за „учене чрез правене“ чрез няколко стъпки:

• Организация: Създайте „сензорни центрове“ или „ателиета“ в класната стая, където децата да имат достъп до материали като пластилин, пясък, бои и др.
• Проектно-базирано учене: Вместо само да говорите по дадена тема, накарайте децата да я изследват чрез проект. Например, вместо да четат за природни и изкуствени материали, нека направят изследване и експерименти за свойствата на материалите.
• Обвързване с академичното съдържание: Покажете как работата с ръце се свързва с учебния материал. Направете глинен съд, учейки за почвите в България през приказката Лисица и щъркел. 

Безопасната среда:

Бъркотия и спокойни родители

Едно от основните притеснения на родителите при такъв творчески безпорядък, е безопасността и хигиената. Ето няколко насоки, които ще ви помогнат да балансирате между свободата и реда:

• Изберете подходящи материали: Уверете се, че материалите са нетоксични, хипоалергенни и съобразени с възрастта. Четете етикетите внимателно. Тук ви даваме идея за безопасна ядлива (с ядливи съставки, но не препоръчваме за обяд) домашна глина. 
• Определете зона за „цапане“: Използвайте подложка, стара мушама или вестници, за да предпазите мебелите и пода. Това ще минимизира стреса от почистването.
• Надзор: Винаги наблюдавайте децата, особено когато използват малки предмети, остри инструменти или лепило.
• Подготовка и почистване: Включете детето в процеса на подготовка и почистване. Нека само избере материалите и да помогне да се приберат след това. Това го учи на отговорност.
• Позитивна нагласа: Най-важното е да приемете „бъркотията“ като част от процеса на учене. Вместо да казвате „недей“, опитайте с „Давай да сложим мушама, за да можеш да твориш на воля“.

Позволете им да са творци

Да си спомним за каменоделеца от приказката “Кон за кокошка”. Той не е просто човек с чук. Той познава материала и се учи от него. Понякога дори го оставя да „каже“ какво ще стане от него. Някои казват, че скулпторът не създава статуята, той просто я освобождава от камъка. Това усещане за създаване е достъпно и за най-малките, стига да им дадем пространство и… да ги оставим да се изцапат като не е нужно да превръщаме дома си или класната стая в работилница. Достатъчно е да оставим малко пространство за творчество (купа с брашно и вода, няколко кубчета, лист и пастели). Важното не са материалите, а разрешението да се потопят в процеса.

Не бързайте да чистите, да давате инструкции или да критикувате. Наблюдавайте. Вижте как се променя изражението на лицето им, когато създават нещо свое.

Дори една несъвършена глинена топка е шедьовър, защото е плод на тяхното въображение и усилия. Така се раждат самочувствието и креативността, а докато те творят, ще се научат да си помагат, да споделят и да чакат. Ще разберат, че да създаваш, понякога е бавен процес и търпението е много важно.

Ученето с ръце е повече от просто игра. То е естествен, научно обоснован процес, който стимулира цялостното развитие на детето. Като родители и учители, нашата роля не е да пречим на този процес, а да го насърчаваме и да осигурим безопасна и подкрепяща среда. Позволявайки на децата да се цапат, ние им даваме нещо много по-ценно от чистота – даваме им свободата да изследват, да творят и да градят основата на едно по-уверено и интелигентно бъдеще.

А следващия път, когато видите мръсни ръце, опитайте да не посягате към влажната кърпичка. Вместо това, попитайте: „Какво направи днес с тези ръце?“ Ще се изненадате колко много могат да ви разкажат и покажат.

Тази статия достига до вас, благодарение на проект "Занаятите на Шоплука: Завръщането" с подкрепата на Столична община.