Name: Урок по бусинска керамика в София + подарък съд
SKU: 54107
Availability: InStock

Описание

Поставяме фокуса върху бусинската керамика, тъй като именно село Бусинци е един от един от най-старите и най-значими центрове на грънчарството в България. Селото се намира в Западна България, община Трън, област Перник. Тук е създадена Бусинската керамична школа, чиито корени се губят далеч във времето (16-17 век).

Продължителност:

Един урок е с продължителност около 40 мин. на човек, а броят на уроците зависи от индивидуалните желания на ученика за задълбочаване в материята. Вие преценявате колко дълго да продължите обучението спрямо вашите лични нужди и интереси.

Включва:

Въвеждане в бусинската грънчарска школа
Точене на автентично грънчарско колело
Ангобиране на изделието (Придаване на завършек на изделието с помощта на минерални багрила, смесени с вода и прахообразна глина. Този метод на боядисване придава на съда приятен мек тон. Той ще остане непроменен в продължение на няколко десетилетия и няма да се влияе от външни фактори.)
Глазиране (Придаване на лъскаво стъклено покритие на керамичните съдове, което ги пази от просмукване на вода.)
Вашия съд за спомен

Брой участници и цена:

Ателието е подходящо за група до 20 човека, както и за индивидуални посещения. Посочената цена е за 1 участник за 1 урок и включва всички материали плюс направения от вас съд.

След завършване на поръчката, по имейл ще получите ваучер за урока. Заедно с екипа ни ще уточните час и дата за провеждането.

За чужденци:

Предлагаме възможност за провеждане на уроците на английски език. Моля, заявете това предварително към екипа ни.

При нужда от транспорт и настаняване също ще ви съдействаме. Моля, свържете се с нас на телефон +359885037116

Бусинска керамика

Бусинската грънчарска школа се отличава със своите богати орнаменти и фигурални компоиции, които са богато оцветени в разлини нюанси най-вече на зеленото и жълтото. Бусинските изделия са с необичайно всеобхватно функционално предназначение и типологично разнообразие, често съвсем нетипично за грънчарски произведения. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта на Перник и региона, грънчарите са били тези майстори, които са се грижили за това всички нужди на народния бит да бъдат удовлетворени. За целта те правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби.

Изключително емблематична за Бусинци е така наречената „Дяволска стомна”. Тя се нарича така заради шестте си дръжки, които се спускат от гърлото и равномерно се извиват около тялото ѝ. Пет от тях са „слепи“, т.е. са запушени и през тях не може да изтече течността. Само един отвор е наистина отпушен и през него се излива течността. Въпрос на късмет е да го уцелиш и отпиеш. Ако не – оливаш се и ставаш за смях.

Други характерни за региона са стомните с по две мъжки фигури, които са се ползвали от местните като ритуални съдове по време на сватба.

Още едни много специфични за бусинската школа съдове са тези за носене на едно или две ястия. Те се наричат „рокатки”.

„Оканичета” пък представялват едни малки стомни за вино и ракия, които също са ритуално използвани от местните.

„Крондира” е друга типична уникална стомна с дупка по средата.

Бусинските майстори навремето са си имали своя малка технологична тайна и тя се изразявала в това да смесват глината. Смесването прави съда „звънтящ” при почукване. Още една тайна било използването на багрила само от местни руди и материали. Това определяло и цветовата гама на бусинската керамика – жълт, зелен и червен.

Преподавателят

Уроците се водят от талантливия майстор Захари Иванов с над 20-годишен опит в занаята. Освен със силна своята любов към глината, която Захари така умело предава към своите ученици, той може да се похвали също и с това, че именно от него е черпила знания и вдъхновение по време на написването на прочутия български роман „Глина” писателката Виктория Бешлийска. Захари е и автор на глиненото пано, което послужило като основа за корицата на „Глина”.