Урок по бусинска керамика в София + подарък съд

Бусинска керамика

Бусинската грънчарска школа се отличава със своите богати орнаменти и фигурални компоиции, които са богато оцветени в разлини нюанси най-вече на зеленото и жълтото. Бусинските изделия са с необичайно всеобхватно функционално предназначение и типологично разнообразие, често съвсем нетипично за грънчарски произведения. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта на Перник и региона, грънчарите са били тези майстори, които са се грижили за това всички нужди на народния бит да бъдат удовлетворени. За целта те правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби.

Изключително емблематична за Бусинци е така наречената „Дяволска стомна”. Тя се нарича така заради шестте си дръжки, които се спускат от гърлото и равномерно се извиват около тялото ѝ. Пет от тях са „слепи“, т.е. са запушени и през тях не може да изтече течността. Само един отвор е наистина отпушен и през него се излива течността. Въпрос на късмет е да го уцелиш и отпиеш. Ако не – оливаш се и ставаш за смях.

Други характерни за региона са стомните с по две мъжки фигури, които са се ползвали от местните като ритуални съдове по време на сватба.

Още едни много специфични за бусинската школа съдове са тези за носене на едно или две ястия. Те се наричат „рокатки”.

„Оканичета” пък представялват едни малки стомни за вино и ракия, които също са ритуално използвани от местните.

„Крондира” е друга типична уникална стомна с дупка по средата.

Бусинските майстори навремето са си имали своя малка технологична тайна и тя се изразявала в това да смесват глината. Смесването прави съда „звънтящ” при почукване. Още една тайна било използването на багрила само от местни руди и материали. Това определяло и цветовата гама на бусинската керамика – жълт, зелен и червен.