Тракийската фолклорна област обикновено се разделя на три района – западнотракийски, източнотракийски и странджански.
География
Географски Тракия е област, разположена на юг от Средна и Източна Стара планина до Черно море на изток. Западна Тракия и Източна Тракия са в границите на Гърция и Турция. Към Тракия спадат и източната част на Средна гора (Сърнена гора) и Странджа.
По общи белези двете планини имат тракийска принадлежност, но в музикално и танцово отношение носят свои характерни специфики. Щом стане дума за танци, Странджанската област дори често бива определяна като седма фолклорна област, отделна от Тракийската.
Тракия има богато материалното и духовно културно наследство. Плодородните земи и процъфтяващи села и градове векове наред са били притегателна сила за чуждите завоеватели.
Населението е съхранило особеностите на песните, инструменталните мелодии и обичаите на своите предци.
Автор на снимката: Михаил Цвеов, Изпълнители: Ансамбъл “Родопа”, гр. Смолян
Народните песни
Народните песни са тясно свързани с бита на местното населени. Трудовата дейност е възпявана в множество песни – за жътва, за копан, за сенокос, за пластене на сено, за бране на царевица и др.
Интересни са и песните за седянка, които са много разнообразни по своята тематика – любовни, митични, юнашки, трагични, исторически и хумористични.
Седенкарските и жетварските песни се пеят най-вече, за да мотивират хората за работа, защото облекчават труда и повишават настроението.
Друг вид песни са хороводните, които са свързани с танците на тракийците. Те са най-голямата група тракийски песни. Мелодиите им са скокливи, бързи, тържествени и живи. Но все пак има и по-умерени и кротки. Основно пеят жените.
Танците
Тракийските народни танци съществено се отличават от танците в другите области. Често се играят в умерено темпо, което се среща главно в смесените и женските танци. Мъжките танци са бързи, но бързото темпо се редува с умерено за отдих. Характерно е акцентите в движенията да се насочват надолу. Така тракиецът олицетворява своята силна връзка със земята.
Инструментите
И в Тракия не минава празненство или събор, без да зазвучат типичните за областта народни инструменти – кавал, малка гайда (джура) и гъдулка. Редом с тях се чуват и свирка, дудук и тъпан. Често за съпровод на танците се използват кавал, гайда и гъдулка.
Обичаите
Обичаите в Тракия са важен дял от традиционната народна култура. Те са внушителна съвкупност от обществени и домашни празници, тържества и обреди, а техен творец и изпълнител е самият народ.
Произходът на обичаите би следвало да се търси във вярата, че с изпълнението им трудът на хората ще бъде облекчен и увещан с успех. Плодородието ще се увеличи, а природните стихии ще стоят кротко и надалеч.
Народните обичаи с песни и танци носят и сериозен естетически заряд. Те задоволяват необходимостта от красота, развлечение и радост в ежедневието. Запълва се и нуждата от общуване с други хора.
Носиите
По отношение на носиите – в Тракия се срещат едни от основните видове народни носии – женската сукманена и саичена носия и мъжката чернодрешна носия.
На снимката: Ники Корчев в тракийска носия.
Автор на снимката: Христо Йорданов
Танците на тракийците, тяхната музика, обичаи и облекло, винаги са представлявали интерес за изследователите. В поредица от статии ще опитаме да въвлечем и вас в този причудлив тракийски свят. Ще ви представим общ поглед върху всяка от частите на фолклора в Тракия, позовавайки се на сигурни източници.