Шопска фолклорна област, наричана още “Шоплукът” се отличава с редица културни особености. Мнозинството от нейното население се отнася към шопската етнографска група и носи общото название “шопи”. Географски областта обхваща Софийско, Пернишко, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Самоковско и Кюстендилско.
Произход и название на шопите
Формирането на шопската етнографска група е сложен процес, протекъл между 7-и и 12-и век. И до днес названието и произхода на шопите си остава неизяснен. П. Р. Славейков свързва названието “шопи” с думата “соп”, която значи кана, водопровод и която в Софийско с времето се видоизменила с “шопка”. Дали това е така, обаче, никой не може да потвърди с точност. Ив. Богоров пък прави опит да изведе името “шопи” от “софци” или “софиянци”. Други автори пък обясняват етимологическия произход на “шоп” от названието на печенежкото племе TCHOPY (“цопон”), заселило се преди столетия в Софийско. Но все пак тези теории си остават само предположения.
Относно етническия произход на шопите също не съществува единно становище. В миналото голяма група учени (К. Иречек, В. Добруски, Д. Такела, Й. Иванов и Й. Захариев) приемат тезата, че заселилите се в Софийско печенеги (номадско тюркоезично племе) оставят следи не само в наименованието на местното население, но и в някои антропологически черти на хората. Въпреки, че не е доказана, тази теза има много последователи.
Друга група учени (Й. Шафарик, М. Дринов и др.) отнасят шопите не само по название, но и по произход, към древното тракийско племе “сапеи”.
В по-ново време, пък, видни етнографи като Ст. Костов и М. Велева се позовават на носията на шопите и ги обявяват предимно за славяни. Дори смятат, че в шопското облекло славянските елементи са се запазили най-чисти.
Р. Сефтерски, от своя страна, смята, че за оформянето на шопите като етнографска група важна роля са имали прабългарските племена ермиар и куваир. Те се заселват в Софийско в началото на 9-и век, когато хан Крум присъединява към България Софийско и други области, южно от Стара планина.
Както става ясно, шопите носят черти от културата на печенегите, траките, славяните и прабългарите. Славянското мнозинство все пак е дало крайния и решаващ облик на шопите.
Поминък на шопите
След Освобождението (1978 г.) смейните задруги се разпадат и стремежът към индивидуално владение раздробява земите. Само с песни местното население е можело да мечтае за “голема нива с бела пченица и за голема бахча с бело грозде” (Стоин, В. Народни песни от Западните покрайнини, 1959).
Музика и музикални инструменти
Българската народна песен най-често се пее едногласно или двугласно. Двугласното народно пеене е старинна певческа традиция в обширна част от страната, в това число и в шопска фолклорна област. Двугласът най-често е изграден така: първият глас се пее от една певица, а вторият от няколко. За първи глас се казва, че “извиква”, “издига”, “рука” или “ока”, а от там и певиците се наричат “извикачки”, “издигачки” и др. За втория глас казват, че “влече”, “глаши”, “слага”, а певиците наричат “влекачки” и “слагачки”.
За шопския двуглас е характерно това, че певиците от втори глас се стараят да заглушат първия. Най-доброто пеене според тях е, когато вторият надделее над първия.
Двугласните песни на шопите обхващат всички песенни жанрове – обредни, сватбени, трудови, на трапеза, и най-вече – хороводни песни Обикновено шопите съпровождат с песни хорото. Мелодиите на тези песни са бързи, живи и игриви, но все пак с пеене не може да се постигне това “развихряне” на хорото, което се получава при инструментален съпровод.
В шопската фолклорна област се използват най-често инструментите гъдулка (и нейната разновидност – кемене), дудук, двуянка, гайда, в миналото също гусла, и по-рядко някои други инструменти (кавал, тамбура, тъпан).
Шопски танци
Движенията и акцентите в шопските танци често са насочени надолу към земята. Сякаш шопът се бори, мачка и гази някакъв въображаем противник, който е повалил на земята. В други моменти движенията и акцентите са насочени нагоре – с изразен стремеж за откъсване от земята. За наблюдаващите изглежда сякаш шопът първо се бори с противника си, а след това ликува и се гордее от своята победа.
В строежа на шопските танци се разграничават два вида движения – основни и действени (командите). Основните са “Шопска”, “Граовка”, “Ръченична”. Те се явяват като спойка между разнообразните действени движения. В действените движения участва цялото тяло, тя са по-широки, по-едри, с повече придвижване в пространството, докато основните са по-ситни и дребни и се изпълняват почти на място. Този контраст между двата вида движения е съществен белег на шопските танци.
Най-популярно и изпълнявано почти във всички райони на Шопската област е “воденото” хоро “За пояс”, наричано още “Селското”, “Шопско за пояс”, “Търчано”, “Мелничката”, “Едностранка”, “У место” и т.н. Типично за строежа на това хоро е, че се състои от 10 такта в размер 2/4 или 7/16 с трети дълъг дял.
Смесено “водено” хоро от Трънско, из “Български народни танци от Средна Западна България”, Кр. Петров, изд. Народна Просвета, 1990 г.
Шопски носии
Красивата шопска носия – както тази за работа, така и тази за празник, е лека и удобна, с което дава възможност танцът на шопа да бъде още по-пъргав, бърз и вихрен.
Типична за Шоплука е мъжката белодрешна носия (в Граово и Знеполе), която има доказан славянски произход. В Софийско дълго време се е задържала една преходна форма между белодрешно и чернодрешно мъжко облекло. В някои райони се среща мъжка чернодрешна носия – Кюстендилско, Самоковско и Ихтимаско.
В голяма част от Шоплука (Софийско, Самоковско и Ихтиманско) женската носия е сукманена. Женското облекло много ясно изразява положението на жената в семейството – мома, годеница, невяста, майка и др. Разликата е видима в отделните части от костюма, формите на отделните дрехи, начина на носенето им, орнаментите и особено прическата и начина на забраждането.
Мъжките носии за разлика от женските не разкриват така красноречиво възрастта и положението на шопа. Разликата в носиите на старите и по-младите мъже се изразява най-вече в декорацията на дрехите, цвета на пояса и наличието на допълнителни елементи и начина на носене.
Женска и мъжка носия от Софийско, из “Български народни танци от Средна Западна България”, Кр. Петров, изд. Народна Просвета, 1990г.
Необикновеният начин на живот на шопите, техните танци, музика и носии са впечатлили множество фолклористи, художници, етнографи, писатели, и хореографи през годините, чиито научни трудове ще ви представяме периодично тук – в нашето изследователско фолклорно пространство.