Голямо е разнообразието на традиционните български носии поради яркото отражение на общественото устройство върху тях през различните периоди от историята на българския народ.
Много от разновидностите на носиите по различните места могат да се приемат като останки от облеклата на родовете и племената, на които са били разделени славяни, траки и прабългари преди обединяването на българската народност.
Облеклото е било един от най-ярките и отличителни белези на членовете на различните родове и племена.
Смисъл
Носията е отразявала възрастовото разделение, пол, семейно и социално положение. Тя е била нещо като своеобразна лична карта на своя носител. В миналото по събори и панаири именно по носията се е разпознавало кой откъде е.
Хората са започвали да носят пълния комплект народно облекло едва при настъпването на социалната зрялост, т.е. при женитбата. Това значи, че от деня на сватбата младоженките започвали да се и забраждат.
Преди да се омъжат момите носели венец – на празник или на хорото. В деня на сватбата обаче идва и първата “заметка” или “превез”.
Видове забраждане
Българската забрадка е правоъгълна или квадратна, нарича се още “месал”, “пешкир”, “паралента”, “ръченик”. Цветовете са различни. Оформени са някои специални забраждания. В Северозападна и Средна Северна България някои от тях са:
- Рогоподобно – среща се в Искърския пролом. Представлява рог или дръжка от кратуна, обвити с насмолени платна.
- Ореолоподобно – среща се в Никополско и Плевенско. Нарича се “каица”. Изплетена е от черничеви клонки. Отгоре се прикрепя квадратна бяла кърпа с метални украси, треперушки, прочелник (вид средновековна украса). “Каицата” се е носила от деня на сватбата до раждането на първото дете.
- Търпош – среща се в Плевенско и Севлиевско. Представлява подковообразна твърда подложка с кърпа.
- Сокай – появява се в средата на 19 век в Тетевенско и Великотърновско. Това е плъстена шапчица и голяма квадратна или ивична кърпа с орнаменти. Има металически украси – прочелници, подбрадници, игли и висулки. Всеки елемент освен художествено има и магическо значение – да предпазва жената, която го носи.
Женско забраждане в Свищовско
Ползвана литература
Въгларов, С. Български народни хора и танци.
Издателство Медицина и физкултура.
София. 1976 година.
Петров, К. Български народни танци от Северозападна
и Средна Северна България. Издателство Народна просвета.
София. 1986 година.