Традиционното облекло в Северняшката фолклорна област

Традиционно народно облекло в Северняшката фолклорна област

Носията в Северняшката област е различна спрямо това дали населението е от планината или от равнината. Също така се променя през зимния и летния сезон.

Всяко селище или група селища има свои характерни особености в дрехите, изразени в кройката, материята, цветовете, използваната шевица и др. Всички обаче, въпреки голямото разнообразие, се свеждат до двупрестилчена и сукманена женска носия и белодрешната мъжка носия.

Характерни особености

Двупрестилчена женска носия

Двупрестилчената женска носия се облича основно през лятото, а в някои селища на равнината и през цялата година. Тя се състои от бяла риза, задна надиплена вълнена престилка, наречена бръчник, предна престилка и колан.

В Северозападна България ризата се нарича “бръчанка”, “бърчена риза”, “пъстрица”. Шие се от два плата. Яката обгръща високо врата с набрано огърле (“огърлаша”). Ръкавите завършват с набор.

Освен названието “риза” на запад от р. Искър – в Северозападна България, се среща и названието “кошуля”.

Забрадката в повечето случаи е бяла кърпа. Най-често косата се сплита на плитки. Главата се украсява с монети, цветя, мъниста, разноцветни конци и др. На много места се носят шапки, предимно от невестите. Като цяло прическата, забрадката и украсата на главата зависи от възрастта на жената и нейното семейно положение.

Женско забраждане в Свищовско

Сукманена женска носия

Сукманената се използва през зимата, а в планинските райони и през лятото. Тя включва риза, вълнен сукман, предна престилка и широк вълнен колан с металически пафти. Сукманът е от ленен, конопен или памучен, но най-често от вълнен черен или тъмно син плат с туникообразна кройка. Той е дълъг, затворен, без ръкави или с къси и рядко с дълги ръкави.

В Габровско носията е сукманена и е разновидност на източнотракийските. По-особено е тук и женското забраждане.

Белодрешна мъжка носия

Мъжката носия е белодрешна. Ризата е бяла и на повечето места е дълга дори до над коленете. Носи се или отвън – обикновено през лятото, или отвътре. Панталоните са вълнени бели беневреци. На някои места те са тесни, а на други – по-широки с къси крачоли – димии. Тесните беневреци се носели от трудовото бедно население, а широките димии – от заможните.

Различията във формата на гащите е предпоставка и за различия в оформлението на връхните дрехи. Към тесните беневреци обикновено принадлежат дълги връхни дрехи, а към късите димии – къси връхни дрехи до над коленете.

Характерно е носенето на ризата над беневрека през лятото. Тогава тя е дълга до коленете или глезените – остатък от старинното славянско облекло.

На кръста, върху ризата, се намотава дълъг пояс, обикновено в червен цвят. На краката се навиват навои, слагат се калцуни и се обуват кожени цървули с тъп или остър нос и много връзки отпред, или пък обувки. На главата се носи черен цилиндричен калпак.

Кулска мъжка белодрешна носия

Само в Габровско мъжката носия е чернодрешна. Там не се носят беневреци, а бозови потури. Чернодрешната носия наследява от старинната белодрешна носия ризата с туникообразна кройка, като едва в по-ново време я заменя с риза с платка на раменете.

Гащите, наричани “потури”, “димии”, “чешири”, “каравани” и други, са украсени с гайтани, разположени по съединителните шевове. В някои райони над ходилото има украсена част, наричана “пачии”.

Неизменна част от носията е широкият около 40-50 см и дълъг до 4 м пояс, най-често в червен цвят. Останалите елементи от костюма – шапка, обувни принадлежности и други, най-често наподобяват съответстващите им елементи от белодрешната носия.
Чернодрешната мъжка носия, плод на стоковото абаджийство, през Възраждането постепенно залива страната от изток и юг към запад и север и измества старинната белодрешна носия.

В някои райони на Северозападна и Средна северна България се срещат костюми, смесица от белодрешна и чернодрешна носия.

ОЩЕ ЗА СЕВЕРНЯШКАТА ОБЛАСТ