Северняшката фолклорна област е една от най-големите по територия. Географски тя включва две подобласти – Дунавската хълмиста равнина (без североизточната й част – Добруджа) и Старопланинската система. Границите й се очартават така: на север до Дунава, на изток до Черно море, на запад до Сърбия, на юг до Стара планина. Най-неустановена е североизточната й граница с Добруджа.
Танците
Северняшките танци се отличават с широки движения, волно люлеене на ръцете и много подскоци. Скокливият характер се обуславя от някогашната радост и възторг на северняците от живота, което ги принуждава да не вървят спокойно, а да тичат и подскачат, изразявайки така своите чувства и щастливи емоции.
Северняшките хора са предимно бързи и много бързи, а съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени народни инструменти в областта са най-често кавал, гайда, гъдулка и тъпан, но се срещат и много други.
Народни свирачи – изтъкнати майстори на инструмента, е имало в почти всяко селище. Те са били на особена почит и без тях не е минавало празненство. На хорото, на трапезата, на седенки, сборове и особено на сватби те са били желани и много необходими гости.
Носиите
Носията в Северняшката област е различна спрямо това дали населението е от планината или от равнината. Също така се променя през зимния и летния сезон.
Всяко селище или група селища има свои характерни особености в дрехите, изразени в кройката, материята, цветовете, използваната шевица и др. Всички обаче, въпреки голямото разнообразие, се свеждат до двупрестилчена и сукманена женска носия и белодрешна и чернодрешна мъжка носия.
Забрадката
Женската забрадка в повечето случаи е бяла кърпа. Най-често косата се сплита на плитки. Главата се украсява с монети, цветя, мъниста, разноцветни конци и др. На много места се носят шапки, предимно от невестите. Като цяло прическата, забрадката и украсата на главата зависи от възрастта на жената и от нейното семейно положение.
От Първата световна война обаче започва разрушаването на системата на традиционното народно облекло. Този процес продължава до петдесетте години на нашия век.