Родопска фолклорна област

Границите на Родопска фолклорна област съвпадат с географските граници на областта. Планината Родопи е част от Рило-Родопския масив и се намира в пределите на Южна България и Северна Гърция. В границите на България се намират 14 738 km² от площта на Родопите. Планината заема около една седма част от територията на държавата ни.

Родопската фолклорна област преди е била приемана като подрегион на Тракийската област. Обособяването ѝ като самостоятелна такава се е наложило от по-съществените различия между двете области, възникнали с напредване на времето. 

Произход на името

Името на Родопската фолклорна област произлиза от едноименната планина – Родопи. Историците откриват най-ранни данни за името Родопа в Омировия химн към Деметра от 7. век пр.н.е. (сред имената на гръцки нимфи, герои и богове).

Със значение на планина откриваме името Родопи в “История” на Херодот, датираща от 440 пр.н.е. Нейното географско разположение не може да се определи с точна сигурност, но в своя труд Херодот описва реката Циус, която се простира през средата на Хемус, от Пеония (Югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Северна Македония, Гърция и България) и планинската верига на Родопите.

Като част от историческо събитие пък откриваме данни за Родопи в “История на пелопонеската война” на Тукидид. Той описва военния конфликт под предводителството на Спарта в Древна Гърция в периода 431 – 404 пр.н.е. между Атина, от една страна, и Пелопонеския съюз – от друга. В “История на пелопонеската война” пише още за тракийски племена между планините Хемус и Родопи.

Обичаи в Родопска фолклорна област

Хармонията на планината се отразява в битовите традиции на българите, живеещи там, независимо от техните религиозни вярвания. В мир и съжителство, с общи запазени народни традиции, обичаи и език, в Родопите живеят две вери – християнство и ислям.

Планината оказва влияние и на архитектурата на къщите. Поради липса на голям двор, хората са градили къщите си с просторни широки чардаци (високи покрити тераси), познати още като пото̀н в Родопите. Там е мястото за веселба и хоро по време на сватби и други семейни празници. В планината играят доста “кротки” хора́, носещи името на местоположението си – “На чардак”.

Родопски народни носии

Женската родопска народна носия има доза разлика при християнското и при  мохамеданското население. Християнката облича сукманена носия от бяла риза, тъмен вълненик, червен пояс, връхна дреха и типичната, добре позната, престилка на оранжеви, жълти и червени квадрати. Забрадката е винено червена, носи красиви нанизи от пендари и танцува с вълнени шарени чорапи и обувки. Мохамеданката облича носия от бяла бродирана риза, бродирана атлазена (сатенена) дреха, шарен колан с пафти и отново престилка на квадрати и шарена триъгълна кърпа. На главата носи малка шапка (фесче) с наниз от парици, покрита с тестемел (дълга бяла кърпа). Атлазената дреха може да бъде заменена с шалвари и връхно елече.

Мъжката родопска народна носия е от типа чернодрешно облекло. Християнинът облича бяла риза, елек с черни гайтани по краищата и връхна дреха отгоре. Обува потури, червен пояс или бели навои около краката, присвити с черни върви. Носи намотан на врата шал, прехвърлен през рамо и калпак, още наричан гугла. Мохамеданинът облича същата носия. Вместо навои, обува шарени чорапи, а на главата носи фес или чалма.

Стил, форма и характер на родопските народни танци

Родопските танци са бавни и умерени с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.

Хора́та се играят в полукръг или кръг и най-често са само мъжки или само женски. Срещат се и разделно-смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг мъж-жена, а в началото на хорото се хващат само мъжете, а след тях – жените.

Мъжете се залавят най-често за длани, което е много характерно за Родопите. В другите области този захват е много рядко срещан. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво.

Жените се хващат за длани или под ръка. Характерно за женските танци е, че се стъпва изключително на цяло ходило. В движенията има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Жените са винаги в сгъстена верига, в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на играта.

Интересни за Родопите са и специалните хора́ и хумористични игри, идващи от подражанието на животни – заешка, мечешка и други подобни игри.

Ползвана литература

• “Родопи, Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура, Етнографски проучвания на България”, изд. БАН, София, 1994 г.
• “Български народни хора и ръченици”, Стефан Въгларов, Държавно издателство “Медицина и физкултура”, София, 1976 г.
• “Български танцов фолклор”, Райна Кукудова, изд. “Наука и изкуство”, София, 1955 г.
• “Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия в античния свят”, Йордан Илиев
• “Родопите през античността, книга ІІ: Древните общества в Родопите”, Йордан Илиев
• “Омировия химн към Деметра” 
• “История” на Херодот
• “История на пелопонеската война” на Тукидид