Местността Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България. Главните й градове в Румъния са Констанца и Тулча, а в България – Добрич и Силистра. Териториално Добруджанска фолклорна област в България се простира на север до Дунав и на изток до Черно море. Най-неустановена е югозападната й граница със Северняшката фолклорна област.
Произход на населението и името Добруджа
За пръв път името Добруджа се споменава през 15 век в един латински превод на гръцки текст – съчинение за Турция. В този гръцки текст изразът “земята на Добротича” е преведен на латински като “земята на Добруджа”. От този момент местността започва все по-често да се нарича Добруджа и постепенно това става официалното й име.
Още от дълбока древност Добруджа е територия със сериозна роля в икономическия, политическия и културния живот на Балканите и Югоизточна Европа.
Твърди се, че най-многобройни тук са преселниците от Тракия, които се заселват в определени райони, без да се разпръсват. В Балчишко се заселват котленци и одринци, в Добричко – старозагорци, сливенци, ямболци и лозенградци, а в Силистренско – разградци и шуменци.
Поминък и занаяти
Земята тук е изключително плодородна, поради което е благодатно да се отглежда пшеница и други зърнени култури. Както е добре известно, Добруджа е “житницата на България”.
Основната дейност, чрез която се прехранват коренните жители и преселниците в Добруджа, са животновъдството и земеделието. Тъй като условията позволяват тази възможност, тук са се отглеждали и големи стада коне и овце. Местните жители са отглеждали също и пчели.
Поради богатите суровинни източници, в този край се развиват и множество занаяти: кожарство, коларство, абаджийство, бояджийство, терзийство и др.
Фотограф: Христо Анестиев
Музиката в Добруджанска фолклорна област
Типичната народна музика на отделните етнографски групи в Добруджа носи спецификите на песните и инструменталните мелодии на техните предци. Тук има микс от множество музикални диалекти, които взаимно си влияят, което пък води до силно обогатяване на общия добруджански народнопесенен стил.
За Добруджанска фолклорна област много типична е бавната песен, която обикновено е едногласна. Колкото до текстовете на песните – те често са битови и описват вълнуващи случки от живота.
Инструменталната музика заема важно място в живота на добруджанците, като инструментите често заменят песента. Най-разпространените инструменти в Добруджа са кавал, гайда и гъдулка. Тук се среща и ръчната хармоника – руският баян, наречена от местното население физармоника или физа.
В Добруджа често звучи тракийският репертоар в неговото изобилие от коледарски, лазарски, хороводни, седенкарски, сватбарски и еньовски песни, песни за трапеза, кукерски вокални и инструментални мелодии, детски залъгалки и др. Това е поредното доказателство за наличието на потомци на огромните маси тракийско население, преселило се в Добруджа.
Народните обичаи
Също както в Тракия, и в Добруджа се изпълняват редица обичаи, свързани със земеделско-пастирския поминък. Народът вярва, че изпълнявайки ги, повлиява благоприятно на плодородието и се предпазва от природни стихии.
Някои от обичаите са придружени от игри, които се изпълняват самостоятелно, по двама или масово – от цели групи. Обикновено изпълнителите посещават домовете на хората, а стопаните ги даряват с хранителни продукти или пари. Така стопаните се застраховат, че благопожеланията ще се сбъднат.
Най-тържественият от зимните обичаи е Коледуването, което в Добруджа е почти еднакво с тракийското. Друг важен зимен обичай тук е Брезая (Бразая). Използва се маска, наречена “калак”, която представлява причудливо животно с голяма дървена човка и издава шумни звуци, които се получават чрез дърпане на връвчица.
Буенецът (или “Лазарът”) пък е известен пролетен обичай – отделен и независим от лазаруването.
Стил, форма и характер на добруджанските народни танци
По начало добруджанските народни танци са силно базирани на тракийските, тъй като тракийските преселници, разбира се, оставят своя отпечатък и в танцовото изкуство.
Все пак обаче, с годините добруджанските танци добиват един свой специфичен изпълнителски стил. Той се изразява с типично приклекнало танцуване и множество акценти в движенията, насочени към земята. Това е основен белег на добруджанския танц, който красноречиво олицетворява връзката на добруджанеца със земята.
Голяма роля в тукашните танци играят и ръцете със своята специфична пластичност, освободени лакти и гъвкави китки.
Добруджанските народни танци се отличават от танците на другите области по няколко белега. Най-често се изпълняват в умерено темпо. Играят се с леко отворени колена. Наситени са с множество клякания при мъжете. Характерно е плавно полюшване на тялото, типично както за жените, така и за мъжете.
Фотограф: Христо Анестиев
Женските добруджански хора много често се изпълняват на песен, която жените сами пеят, обичайно в 2/4 тактов размер. Такива са “Данец” (“Буенец”) и други хора, които носят названието си от името на песента, на която се играят – “Скарали ми се три моми”, “Задали ми се, задали”, “Рано ми рано” и др
Мъжките хора най-често се играят “на леса” – хват за пояс. Хорото започва като “водено” (“скъсано”), но в един момент, когато играчите добият достатъчна увереност, спират и продължават да играят на място – “на леса”, като показват доста сложни и заплетени движения. Такава е “Сборенката”, която на много места народът нарича “капакът” на хората, т.е. най-сложна и обичана от народа.