На 8-и юли се отбелязва народният празник Св. Прокопий – покровител на пчелите, поради което го наричаме също и Пчелар. В България пчеларството е традиционно занимание във всички области на страната. По исторически данни пчеларството се е развивало по нашите земи още преди основаването на българската държава.
Пчеларството
От опрашването – скритата и безценна дейност на пчелите, зависи голяма част от биоразнообразието. Пчелите са изключително важни за природата и благодарение на тях добиваме плодове и зеленчуци. Около една трета от храната на трапезата ни зависи от пчелите и тяхното опазване е от изключително значение. За жалост, през последните години измирането на пчелите се превърна в сериозен проблем за пчеларите по целия свят.
Празникът Прокопий
Този празник се отбелязва от хората, които имат кошери. Домакинята омесва за този ден два обредни хляба. Единият се нарича „боговица“, а другият — „светец за Св. Прокопий“.
Преди да е изгряло слънцето и преди да са излезли пчелите от кошера, жената отнася хлябовете при кошерите. Там ги прекадяват с тамян и след това ги намазват с мед. По-късно ги раздават на всички из селото с вярването, че така ще започнат да събират повече мед.
На други места след церемонията с прекадяване на хлябовете, стопанинът подрязва за пръв път питите и изважда мед. Този мед се слага на трапезата, свещеникът го прекажда и му чете молитва. Този мед се запазва през цялата годината, защото е лековит. С този мед се лекува гърлото на децата – медът се сгрява на огън, в горещия мед потапят памук, навит на клечка и мажат гърлото отвътре. С този мед също се маже ужилено място от пчела, оса, стършел, паяк. С него се мажат и младенците на Св. Четиридесет мъченици в чест на Баба Шарка и още много други случаи, когато народната медицина повелява болката да се лекува с мед. С този мед се мажат и челата на децата, на момите и булките – против уроки.
Този обичай се прави заради вярването, че чрез него пчелите ще „прокопсват“.
Там, където този гръцки глагол не се употребява в езика, го няма и този обичай. Празникът се тачи и заради децата: „Трябва да го държим Прокопия за децата – да ни прокопсат“, казват някои жени.
В района на Лом преди около 100 години селяните покрай земеделието и скотовъдството са отглеждали и пчели. Всеки е имал около 50-60 кошера, а по-заможните имали и по 400. За региона този ден се е приемал за празник на пчелите. Цялото село се събирало на полето, където са пчелите, и там са правили курбан за здраве на пчелите. Свещеникът освещавал вода и поръсвал всички кошери, а след това и трапезата. На трапезата, освен характерния курбан, са слагали и цели пити мед, отрязани от кошерите.
Книжката съдържа 30 картички с графични изображения на стъпките на различни български народни хора. Ще научите и любопитна информация за всяка от шестте етнографски области на България. Картичките могат да се откъсват и подаряват индивидуално.
Религиозно значение
На 8 юли православната църква чества Св. Великомъченик Прокопий.Той е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си.
Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи, майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът, да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Но той не се отказал и затова го достигнала съдбата на стотиците мъченици, негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч.
Автор: Емануила Живкова
Ползвана литература
- Маринов, Д. Религиозни народни обичаи. Том 1. Издателство Изток-Запад. 2003 година.
- Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. Издателство Военно-книгоиздателски фонд. 1943 година.