Нестинарство

На 21 май (нов стил) празнуваме Св. Св. Константин и Елена в чест на Св. равноапостолни цар Константин (274—337), царувал в Рим и Византия – Цариград, и неговата майка – царица Елена. На този ден в по-голямата част от страната не се организират особени обреди и обичаи. Но в Югоизточна България – в няколко села в Странджа, се провежда едно рядко явление – нестинарство. Хората, които участват в обичая се казват нестинари.

Нестинарската обредност е летен обичай, празнуван в течение на месеците май, юни и юли.

От най-голямо значение е празнуването му на 21 май – Св. Св. Константин и Елена, често продължаващо до 23 май.

Нестинарски огньове се палят също на Еньовден (24 юни), в деня на Св. Илия (20 юли) и в деня на Св. Троица (седем седмици след Пасха).

В няколко български села нестинарски игри се правят само веднъж в годината – само на празника на Св. Св. Константин и Елена (на 3 срещу 4 юни по стар стил). Нито ден по-рано, нито ден по-късно.

Хората, които участват в обичая се казват нестинари, но също така се среща да им казват огнеиграчи. По нашите земи нестинарството се наследява родствено и се е запазило само в няколко фамилии.

Произход

За произхода на този обичай няма конкретни и ясни факти. През годините са се натрупали разнообразни теории за зараждането му. Ето някои: огнена церемония наследена от траките; култ към бога на слънцето; персийски култ към огъня; култ към Хелиос (слънцето); култ към Митра; култ към Дионис и други.

Такъв тип огнени игри и “огнеходство” се наблюдават навсякъде по света – в страни от Европа, Азия и дори на малки острови. Спрямо местни особености, обреди и религиозни вярвания обаче са се получили различни изменения в протичането на ритуала.

Никой не може да каже със сигурност коя е истината, произходът на ритуала не е ясен, губи се някъде хилядолетия назад.

В България този обичай не съществува никъде другаде освен в няколко села в Южна България – в района на Странджа планина. Затова една от теориите е, че обичаят у нас навлиза от гърци, преселили се от Мала Азия.

„Нестинари“ в превод от гръцки значи „огнищари“ – хора, които газят или играят в огън.

Подготовка на нестинарите

В различните източници има описани различни варианти за подготовката за нестинарство. Тук ще се спрем на два от тях.

От книгата “Нестинари” на Емануил Шаранков става ясно, че подготовката започва в първите дни на месец юни (обичайно от 2-ри юни) с почистване и подреждане на оброчището (свещено място) – конака на нестинарите.

Димитър Маринов пък, в своята книга “Религиозни народни обичаи”, описва началото на подготовката за ритуала още с настъпването на 1-ви май – “Костадиновския месец”, както в Бургаско наричат този месец.

Подготовката протича тържествено, защото всички нестинари отиват на гости на главния нестинар. Всеки носи бъклица вино, ракия, млин (баница), печена кокошка и други рядко срещани храни. Главният нестинар също се приготвя за посрещането на гостите. Домакинята омесва квасници (хляб с квас) и подготвя разнообразни гозби.

Главният нестинар посреща всеки от нестинарите, а те му целуват ръка и му подават нещата, които носят. Когато всички се съберат, отиват към параклиса (оброчището).

Къщата на главния нестинар се приема за свята, в нея има един вид параклис, окичен с различни икони – на Св. Богородица с младенеца, на Исус Христос, на Св. Йоан Предтеча. Най-важна и най-голяма е иконата на Св. Св. Константин и Елена.

Някога този тип помещение е било в отделна постройка насред селото и всички са се събирали в това оброчище, конак.

Главният нестинар, било то мъж или жена, влиза в ролята на свещеник. Той/Тя взима кадилница с тамян и прекадява иконите и присъстващите нестинари, които държат свещи в ръка. След като прекадяването приключи, всички, като се започне от най-стария към най-младия, минават и целуват ръката на главния нестинар. С това духовната сила, вдъхновението на Св. Константин, е предадена на всички и те стават нестинари.

След този ритуал, следвайки главния нестинар, всички се връщат на трапезата, за да се почерпят и да обсъдят къде ще е сборното място на празника, за да отидат и да почистят.

Икона на Св. Св. Константин и Елена

В деня на празника

Относно самото честване в деня на празника също има малки разминавания според описанията на двамата изследователи – Димитър Маринов и Емануил Шаранков.

В описанието на Димитър Маринов началото на празника е на 21-ви май, когато всички нестинари се събират при главния нестинар и отиват в църквата, за да присъстват на света служба.

Шаранков пък описва началото на празника на 3 юни (стар стил), като рано сутринта епитропът (човек, упълномощен от главния нестинар за помощник) отива с три моми до църквата и взема от там 3 икони на светците Константин и Елена. Дава на всяко от момичетата по икона и те ги занасят в оброчището, където ги накичват, „предрешават”, покриват с кърпи и поставят по определен ред.

Започва прииждането на хора, зазвучават тъпан и гайда. Главният нестинар се впуска в кратък ритуален танц, а след това с кандило прекадява всички и всичко, включително и иконите.

И в двете описания се твърди, че с напредването на деня нестинарските групи се отправят на литийно шествие с иконите. Разликата е в местата, на които отиват.

Според Маринов всички нестинари се отправят към определеното място за гуляй (шумна веселба с обилно ядене и пиене). Най-отпред, един до друг, вървят попът и главният нестинар. Най-младият нестинар носи иконата на Св. Св. Константин и Елена, окичена с венец от свежи цветя, а друг от нестинарите носи нестинарския тъпан.

В описанието на Шаранков литийното шествие се отправя към аязмото на светците. Трите моми взимат трите икони, като всяка поставя плат на рамото си, за да не се допира иконата в тялото й. Всяка мома държи иконата с дясната си ръка, облегната на рамо. Когато стигнат аязмото, подреждат иконите, палят свещи, прекаждат извора и с водата му измиват иконите.

Свещеник идва и прави църковно освещаване на водата, след което всички могат да пият от светената вода. От този извор цяла година никой не бива да пие. Той се отваря само на празника. Като приключат на аязмото, всички се връщат отново в оброчището и поставят иконите по определения начин.

Снимка: Регионален исторически музей, гр. Бургас

Освещаване на курбан

След като нестинарските групи вече са минали през аязмото, се прави “освещаване на курбан”. Тук описанията на двамата изследователи са много сходни.

Когато стигнат определеното място за гуляй, там вече има сготвени гозби с овче или пилешко, а понякога има и от телешко. Свещеникът прави освещаване на вода и, благославяйки я, поръсва всички присъстващи. След това започва ядене, пиене, свирни и танци. Това смесване на църковна и народна веселба се нарича “курбан на селото”.

Снимка: Община Царево

На втория ден от празника

Шаранков също така описва и чествания, които се правят от нестинари на следващия ден (4-ти юни) в деня на Св. Елена. Изглежда, че преди честванията на двамата светци са били разделени в два дни.

На този ден основно се повтаря същото като от предния ден. Събират се всички нестинари в оброчището, но определено има по-малко хора, само местни. Те стават свидетели на още един нестинарски танц и след това се отправят на литийно шествие под съпровода на тъпан и гайда. Три моми носят иконите на светците Константин и Елена и се отправят към аязмото. Епитропът измива отново иконите с водата и ги поставя на предварително направени одърчета. На този ден не идва свещеник.

Дошлите местни хора минават и си наливат от светената вода, покланят се и целуват иконите. Някои жени носят кръгли, големи погачи хляб, увити в кърпа – като оброк (обет, клетва). Чупят погачите и раздават на околните.

В близката поляна, под съпровода на тъпан и гайда или на песни, се извива голямо хоро, на което са се хванали мъже, жени, булки, деца.

Към обяд всички се връщат с иконите в селото. Пред оброчището се осъществява борба между момчета, съблюдавани от събралите се хора.

Привечер епитропът с кандило и трите моми с трите икони се отправят на обиколка на цялото село, ходейки от къща на къща. Всеки стопанин на къщата чака да дойдат и ги кани да влязат и да обиколят цялата къща, а епитропът прекадява навсякъде.

Стопаните се кръстят, покланят се на иконите и даряват дарове – храна, тамян, пари. Така, като се минат всички къщи, се пали нов огън, за да се получи жарава. Отново се правят магични нестинарски танци, които продължават до късно вечерта.

Когато всичко приключи, нестинарите отиват до църквата, където връщат обратно иконите и тъпана, за да са готови за следващата година. С това завършва този магически и единствен по рода си обред.

През 2009 г. ритуалът е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство и в националната ни представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.

Автор: Емануила Живкова

ФОЛКЛОРНИ ПОДАРЪЦИ ЗА ИМЕН ДЕН

Ползвана литература