Нестинарските танци
На 21 май (нов стил) празнуваме Св. Св. Константин и Елена в чест на Св. равноапостолни цар Константин (274—337), царувал в Рим и Византия, и неговата майка – царица Елена. На този ден в по-голямата част от страната не се организират особени обреди и обичаи. Само в югоизточна България – в няколко села в Странджа, се провежда едно рядко явление – нестинарство. Хората, които участват в обичая се казват нестинари. Чрез необикновената сила, която добиват, те изпълняват огнеходство – нестинарски танц в огъня.
В деня на празника
Тъпанът е важен елемент в нестинарството. Той цяла година стои до иконата на двамата светци Константин и Елена, било то в църквата или в оброчището. В повечето случаи този тъпан е стар и предаван през поколенията. Наричат го още “светѝ тъпан”.
След удара на тъпана и зазвучаването на гайда, всички от селото се насочват към мегдана, където предварително е приготвена голяма клада с около 40-50 трупи дърва. Наклажда се силен огън. Целта е от него след известно време да се извадят въглени. Хора с дълги прътове постоянно разравят огъня, за да гори. Докато се получи желания резултат, останалите играят хоро около огъня, но всичко приключва, когато се чуе нестинарската свирня.
Когато жарта е вече разпъната на около 4 кв.м. и с дебелина 7-10 см, някой от нестинарите получава сила – тя го „прихваща”.
Нестинарят се вдъхновява и започва да прави интересни движения.
Изразът „прихваща“ се употребява, за да се отбележи анормалното чувство, настъпило непосредствено преди играта в огъня.
Всички хора се отдръпват настрани и застават на подходящи места, за да наблюдават как нестинарите играят. Израженията на лицата на танцуващите показват загуба на контрол над тях самите. Казва се, че стават „като обладани от дявола”.
Цитат баба Злата, главен нестинар от с. Българи (1945 г.):
„Щом дойде достатъчна сила, тогава бух вътре – нито гори, нито пари. Тогава огънят изглежда като напръскан, като полян с вода, като златен. Иначе изглежда много силен, много страшен и нямаш сили да влезеш.”
Из „Нестинарство. Същност и прояви. Психофизиологичен и патопсихофизиологичен поглед върху огнеходството.“
Снимка: Регионален исторически музей, гр. Бургас
Самият танц е особено лек и ритмичен, с известна унесеност. Играещият протяга двете си ръце нагоре, напред или настрани и пробягва напред, назад или встрани.
Поетапно всички един по един започват да танцуват с боси крака по “живия огън” (получил се от триенето на едно дърво в друго).
У нас такъв огън, освен “жив огън”, се нарича още “нов огън” и “Божи огън”. Този огън се явява синтез на представите за божие покровителство на отделните лица – нестинарите, и за магическо ощастливяване на цялото село, чиито жители са се събрали в приповдигнато настроение около него.
Жив огън
Нестинари
Няма значение на каква възраст е нестинарят и на колко започва да играе. Дори в повечето случаи нестинарите са предимно възрастни жени.
Също така няма ограничение колко пъти можеш да си нестинар, важно е “да идва силата”. Нестинарят, който играе, понякога получава знания за бъдещето. Тогава той дава знак на свирачите да спрат и предсказва какво ще се случи както за определен човек, така понякога и за бъдещето на цялото село.
Хората вярват, че предсказанията на нестинарите винаги се сбъдват, затова слушат внимателно какво ще изрекат. Съхранени са и многобройни свидетелства от хора, присъствали на огнения ритуал и получили чудодейно изцеление.
Нестинарите, разказват че излизат да играят в огъня „за берекет“ или пък „за здраве“, защото се вярва, че „огънят погарял всички болести“.
Нестинарите обикалят с икони къщите на хората, за да гонят и оттам болестите. Вярва се също така, че колкото повече нестинари излизат да играят в огъня, толкова повече берекет ще има през годината.
Ритуалният нестинарски танц трае няколко минути, а в миналото е имало случаи да трае и близо час, като през цялото време нестинарят държи в ръцете си иконата на Св. Св. Константин и Елена с цел те да го пазят.
В книгата “Нестинарство” Емануил Шаранков пише, че по време на своя танц нестинарите танцуват с три икони на светците Константин и Елена, като ги изреждат една по една.
Ползвана литература
- Маринов, Д. Религиозни народни обичаи. Том 1. Издателство Издателство Изток-Запад. 2003 година.
- Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. Издателство Военно-книгоиздателски фонд. 1943 година.
- Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. Том 1. Издателство Българската академия на науките. 1971 година.
- Шаранков, Ем. Нестинарство. Същност и прояви. Психофизиологичен и патопсихофизиологичен поглед върху огнеходството. Издателство Трицвет. 1947 година.