12 май е един от дните в народния ни календар, които народът чества, за да не бие градушка. Според народните вярвания има четири такива дни: Герман градушкар – 12 май, Вартоломей – 11 юни, Лисе – 14 юни и Видовден – 15 юни. Но от всички празници Свети Герман е най-лошият. Затова и му казват „Герман градушкар” или „Герман градобиец”.
Народното поверие за Герман
На този ден не е прието да се работи. В никакъв случай пък полска работа!
Ако през деня се зададе облак и гърми, всички излизат от къщата навън и започват да викат: „Германе, върли (големи) празниче! Пренеси я (градушката) у пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси, дето петел не пее!”
В западните райони правят друго. Когато видят, че се задава облак, палят свещ на прага на вратата. И викат: „Германе, Германе! Пренеси го (облака) в пусти гори, дека петли не пеят, дека свинки не квичат и дека колаци се не месят!”
Преди, ако някой се осмелявал да впрегне добитъка и да тръгне към полето да работи, останалите селяни го спирали, разпрягали животните и чупели колата (каруцата), докато не станела на парчета. Това правели заради народното вярване – да не бие градушка.
Считало се, че ако през лятото бие градушка, някой селянин е излязъл тайно на полето и не са го видели. И казвали: „Проклет да е, кой си припалил тая свещ!”
Обредът Герман
Освен вярванията, свързани с градушката, на този ден момите правят един обред, наречен също Герман. Той се състои в това, че момите от селото правят кукла или идол от кал, която погребват. Тази кукла я правят на скришно място и я наричат „Германчо” или „Скалоян”. Горе-долу е дълга 40-50 см. Поставят калната кукла на дъска, около нея отрупват с цветя, запалват свещ, прекаждат с тамян и я оплакват (както на истинско погребение се оплаква мъртвец). Плачейки, те повтарят: „Германе, мамин Германе, на кого ни оставяш и къде да идем…”
След това тръгват из селото, спират се на няколко кръстовища и пеят „Свети Боже!”. Накрая го погребват „Германчо” в пясъка край реката, след което правят помени за него. Дори има случаи, в които взимат разрешение от свещеника и бият камбаната на църквата. На следния ден същите девойки се връщат на гроба му и палят свещи.
Във врачанския регион при погребението на „Герман” се пее малко по-различна песен:
„Умрял Герман от суша, от суша за киша! Много здраве да носиш, Германе, Германе!”
Книжката съдържа 30 картички с графични изображения на стъпките на различни български народни хора. Ще научите и любопитна информация за всяка от шестте етнографски области на България. Картичките могат да се откъсват и подаряват индивидуално.
Този обред се прави всяка година на 12 май, за да се запази селото и полето от градушка.
Същият обичай, с правенето на кална кукла, се прави и в случаите, когато е голяма суша, с идеята да дойде дъжд. Когато положението е много страшно, защото цяло лято не е валяло и се застрашава реколтата, този обред идва на помощ. Обичаят за дъжд се казва Пеперуда, но на някои места пак му казват Герман.
Обичаят Герман и другите подобни обичаи и вярвания са известни само у нас, т.е. произлезли са на българска почва.
Възникването на тези вярвания и обичаи се смята, че е станало въз основа на особения звуков характер на името „Герман”. Това чуждо име се свързва с думата „гърмеж” и се е оформило като някакъв свети „Гърмен”.
Обичаят да се погребва глинена човешка фигура е една магия, принуждаваща природата към дъжд. Това личи от песните – оплакванията, и от това, че го погребват до вода.
Религиозно значение
На 12 май православната църква чества Свети Герман, патриарх цариградски. Отличен е между църковните борци като ревностен противник на иконоборската ерес. Починал в началото на осмия век, след като напуснал патриаршеския престол и се отшелил в пустинята.
Автор: Емануила Живкова
Ползвана литература
- Маринов, Д. Религиозни народни обичаи. Том 1. Издателство Изток-Запад. 2003 година.
- Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи. Издателство Военно-книгоиздателски фонд. 1943 година.