Боенец

Боенец е обред, който се играе за берекет и здраве.

Боенецът не е характерен за всички краища на страната, основно се среща в Източна и Южна България.

В някои източници се среща изписан още като “буенец” и “буенек”.

Произход на името

По време на Великденския пост, от Сирни Заговезни до Великден, е прието, че не се играе хоро. Забраната да се свири и да се играе хоро не идва от църковна гледна точка, а от митологична – от самодивите. През това време се играе танц, наречен боенец. Този танц се играе до деня преди Лазарница, т.е. до петък вечерта.

В много краища този обред изобщо не е известен, което прави интересно възникването му. При направени запитвания, по-голямата част от хората нямали представа откъде се заражда обредът… Само от разкази на стари жени се научава, че тази игра се е правила в чест на царския син – Боян. Той бил много хубав, можел много умело да свири и пее. Освен това разбирал езика на всички животни, залюбили го самодивите и го отвели. Ето защо и момата “боенец” е облечена хубаво и с калпак.

В днешно време в Югоизточна България, на местата, където все още се провежда боенец (буенец), той е изменен и е съчетан с честванията, които се правят на Лазаровден.

Обичаят

След Сирни Заговезни момите се събират и започват да се подготвят за боенец или боеник.

Приготвянето за боенец става на няколко етапа. Първо трябва да се научат песните, които ще се пеят и играят. След това, трябва да се избере мома, която ще е “боенец”. Обикновено боенец става момиче, което не е срамежливо, пъргаво е и е безстрашно. Боенецът играе ролята на младоженец или зет.

На трето място трябва да се избере булка. Характерно за тази роля се избира момиче между 8-10 годишна възраст, което да е мамино и татино, т.е. родителите му да са живи.

Друго важно е да се изберат песнопойки. Обичайно са се избирали четири моми, които знаят най-добре боенските песни и мелодиите им. Докато пеят, те застават две по две една срещу друга, а булката и боенецът играят.

На Св. 40 мъченици или Младенци, в неделя – Средопостница, започва боенецът.

На този ден момите, които ще участват, отиват в дома на боенеца и след като се подготви, отиват в къщата на булката. Приготвят и нея и отиват насред селото (мегдана), или на широка поляна, където по принцип се играе селското хоро. Тази поляна се нарича “хоролището”.

Докато стигнат до хоролището, песнопойките пеят няколко песни. Eдна от тях е следната:

“Сбирайте се, сбирайте,

Всички моми селенски,

Боянчови кехаи!

Че Лазар оживя,

Та поиска цярове.

Що му бяха цярове?

В дясна ръка балтия(секира),

Я във лява иглъчка(кърпа).”

Когато стигнат, вече са се събрали почти всички от селото: и стари, и млади, и мъже, и жени, и момци. Заиграват първия боенец (танц). Докато песнопойките пеят песни и припевки, боенецът и булката играят, така че се разминават.

В играенето боенецът, който има закачени около двадесет кърпи (иглъчки), изтръгва от колана кърпа и я хвърля на възрастни мъже отстрани. Всеки мъж, на който е хвърлена кърпата, я взема и връзва в нея колкото желае пари, обикновено няколко стотинки, и я връща пак на боенеца. Той, вземайки обратно кърпата, развързва възела, взема парите и връща кърпата на колана (пузуняка).

Това става бързо, докато боенецът неспирно играе според мелодията на песните. А мелодиите са омайни и игриви. Игрите на боенецът и булката приличат на обредните сватбени ръченици или пайдушките игри.

Боенецът, като изреди мъжете, отива към групата на момците и започва да хвърля кърпа на всеки. А, докато те връзват в кърпата пари, песнопойките пеят. Но вече не пеят характерните досега песни за боенец, а започват припевки, които така подбират, че да са характерни за дадения момък. Някои от тези припевки са характерни и при кумиченето.

Боенец и Булка

Облекло и труфило на боенеца и булката

Облеклото и труфилата (дрънкулки, дреболии), както при боенеца (буенека), така и при булката, играят много важна роля.

Има малки разлики в облеклото спрямо района, в който се провежда обичаят.

В Русенско боенецът е с рокля от “шам аладжа” – материя на пръчки или белезнява. Отдолу е с мъжка риза, а отгоре в женска с широки ръкави. Тези две ризи са запасани с роклята.

През кръста е опасан с пузуняк, т.е. с колан и пафти, за който колан са накачени различни тестимели (кърпи).

През гърдите има кръстосани два колана с по-големи пафти. А на врата са навързани различни гердани като бели пари, наречени “рупове” (стари турски алталълъци и стари австрийски цванци и талири). Докато боенецът играе, руповете се удрят в пафтите и дрънкат силно.

На главата носи мъжки калпак, който е окичен с пешкир и пари. Косата на боенеца не е вплетена, а е спусната свободно, за да се вее.

На рамо носи дълга тояга – клюнк, какъвто се ползва при кукерските игри, но при боенец в краят му се увива бял пешкир (кърпа) или с някогашните тъкани и везани учкури (гащници). На места слагали калпак, окичен с венец, от който висят пари.

В Бургаско боенецът също е мома, облечена в “чукман” – риза и престилка. През кръста е кръстосана с “кованец” – колан с пафти. През рамото има преметната голяма кърпа, а на главата си носи мъжки калпак, който е накичен с различни женски накити за забрадка. В дясната си ръка държи брадва (балтия), а в лявата – голяма кърпа.

Опасът (поясът) е тканица (зуница), тъкана и везана, каквито са носели момите.

Булката и тук е момиче, облечено в обикновени дрехи, забулено с голяма тънка прозрачна цветна кърпа – тюлбен. Другите моми – песнопойките, са с местно облекло.

Булката (малко момиче) характерно я обличат с нови момински селски дрехи. Забулена е с голям плат. Някога е била тънка бяла забрадка, но по-късно се правело с цветен чембер (забрадка), наречен “тюлбен”.

Другите моми – песнопойките, са облечени също с нови момински селски дрехи, както може да видите на долните две снимки.

На снимките: Булка и боенек (момиче в ролята на боенек), заобиколени от песнопойки

Песни

Песните, които изпълняват момите песнопойки, в голямата си част са любовни, но и митически. Мелодиите са игриви и весели, защото и игрите са бързи и ситни. Те не са нагодени според заможността и положението на селяните, както при Лазаруването. В по-голямата си степен те са общи. Обредни са и се пеят само на боенец (буенек).