Ръченица е най-популярната българска игра. Танцуват я както най-малките, така и най-възрастните, от малки села до големи градове. Знаменитият български хореограф Борис Цонев я нарича “венец на всички други народни хора”.
Произход на името Ръченица
Името на Ръченицата произхожда от думата ръченик – дълга, бяла ленена или копринена кърпа с висящи надолу ресни. С тази кърпа в миналото пребраждали невястата, преди да я заведат на венчилото. Ръченикът е своеобразно невестинско було.
В Родопите наричат ръченика – ра̀ченик, а в Софийско (някогашното село Бояна) ръченикът се нарича прочелник.
Според мястото, на което се играе, начина, по който се играе, както и спрямо имената на някои известни хороигралци, които са я играли, Ръченицата се среща под най-различни наименования: Посадник, Пешачка, Наръченица, Сопница, Кършеница, Тестеменка, Чупница (произхожда от чупенето, кършенето на тялото в турските танци), Чепница (от чепкам, чевъркам, играя с нещо), Брусенската ръченица – с. Клисура (Трънско), Наръченица – с. Макреш (Кулски), Тестимеличка – с. Каваклия (Лозенградско), Изтърси калци – с. Старосел (Пловдивско), Лъжи крак – с. Дерманци (Луковитско), Ценината (по хороводната песен “У Ценини има, мамо, крива круша”) и много други.
Изпълнение
Ръченицата се изпълнява като единична (солова) ръченица, както и като хоро-ръченица и като леса-ръченица. Известни хора-ръченици са Ломската, Лазарската, Чирпанската, Бонената, Дудината, Патрешката, Кривата, Ангеловата и др. Леса-ръченици пък са Беровата, Чекурянкина, Донената, Трите пъти и др.
Единичната (солова) ръченица е най-самобитната и оригинална народна игра.
Играе се най-често от трите вида Ръченица.
При единичното изпълнение на Ръченицата всеки хороигралец дава своя индивидуална игра. В тази игра има “и трепети, и конфликти, и ярост, и доволство, и гордост, и примирение, и любов, и омраза, и плахост, и решителност…” (Б. Цонев).
Музикалното време на хоровода често не се спазва. Хороводните стъпки свършват в най-различно време от мелодията. Във всяка една нова музикална фраза в Ръченицата соловите играчи изпълняват съвсем различни стъпки, изхождайки от собствените си чувства и настроение.
Тялото единствено и само при соловата ръченица е свободно да се носи на всички посоки, защото танцьорите не са заловени. Ръцете се размахват свободно с грациозни извивки и махания. Жестовете са според ритъма на музиката и изразяват настроението на игралците. Затова те са ту приканващи и примамващи, изпълнени с радост и задоволство, ту отблъскващи.
Ръченичните стъпки се подсилват от множество приклякания и подскачания, които са израз на здравето, пъргавината и схватливостта на хороигралеца.
Книжката съдържа 30 картички с графични изображения на стъпките на различни български народни хора. Ще научите и любопитна информация за всяка от шестте етнографски области на България. Картичките могат да се откъсват и подаряват индивидуално.
Освен това, като връх на добитото настроение, често се чуват провиквания и възгласи “И-и-х-у-у-у!” – израз на енергията, завладяла танцуващите. Усещаме едно желание за надпревара, за измерване на силите, за надмощие чрез ловкост. Жената предизвиква мъжа с погледи, мимики и жестове, кокетност блика от дяволитите й очи. На някои места у нас момата е тази, която първа заиграва, размахвайки силно кърпата си с дясната ръка още с първите ръченични стъпки. Момъкът й отговаря, започвайки с още по-голяма плам и енергия да показва цялото си изкуство. Така се поражда едно благородно съревнование между двамата игралци.
На други места това надиграване става между две или повече жени едноселки или другоселки. Онази, която е спечелила надиграването, продължава, като се стреми с играта си да привлече и надиграе най-добрия момък игралец на Ръченица в селището.
В миналото Ръченицата се е ползвала и като своеобразен начин за изразяване на любов.
Когато някой момък излезе на Ръченица да се надиграва с няколко моми едновременно, той е трябвало да избере любимата на своето сърце. Тази, която най-много го е впечатлила със своя чар и му е поднесла най-разнообразните хороводни стъпки, грабва сърцето му. Към нея той насочва цялото си внимание, изпраща й топли погледи и изразява себе си с динамика от буйни стъпки. Към другите момъкът остава хладен, безразличен, равнодушен. И те разбират това. Ръченицата се е явявала най-благородното проявление на двама хороигралци, които искат да покажат пред очите на всички своята любов и нежност един към друг.
Всички тези характеристики на Ръченицата през годините водят до появата на съвършено нови особености на стъпките, движенията и жестовете в тази красива игра Ръченица.
Насладете се на едно вълнуващо любовно надиграване на Ръченица – сцена от филма “Сиромашка радост” от 1958 година, създаден по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин.
Сюжет на сцената: Внучката на дядо Корчан се обзалага с Лазар, че ще го надиграе на ръченица. Ако спечели той, тя ще му пристане. Така и става.
Такт на Ръченицата
Българската Ръченица – такава, каквато е позната на всички ни и се играе от момци и моми, мъже и жени, стари и млади; като единично изпълнение, по двойки в надиграване или пък групово, има един основен такт – 7/16. Този такт има три времена, като първите две са равни – по 2/16, а третото е удължено – 3/16 време.
Автор: Екатерина Петрова
Източници
- Цонев, Б. Български народни хора и ръченици. Том 1. Издателство Наука и изкуство. София. 1950;
- Заглавното изображение е картината “Ръченица” на българския художник от чешки произход Иван Мърквичка.