Ганкиното хоро е сложно народно хоро от Северняшката фолклорна област, известно най-вече из Оряховско, Белослатинско и Плевенско. Играе се и в други места из България. Темпото може да бъде различно, но най-често е бързо.
Ганкиното хоро – размер
Тактовият размер е 11/16 (2+2+3+2+2)/16 – петделен с трети удължен дял. Брои се “раз-два-три-и-четири-пет”. Стъпките на хорото се играят вдясно и вляво, а самото хоро се движи (извива) вдясно. Няма синхронизация между мелодията и хорото.
Хорото носи наименованието си от първоначалната мелодия и текст, в която се пее за една жена на име Гана – “Ес нагоре, Гано, ес надолу”.
Как се танцува
Хорото се играе бурно, енергично и живо. Челният хороводец (водачът) размахва в дясната си ръка шарена селска кърпа, за да въодушевява останалите хороигралци и да създава настроение у присъстващите, които се любуват на хорото. Много често той извива хорото в различни посоки, при което се получават красиви фигури – серпентини, змейки, охлюви и др.
Когато стъпките на хорото се играят при оригиналния ритъм на хороводната мелодия, те, заедно с красивите жестове и движения на тялото, излъчват особена прелест.
Характерният сложен такт и ритъм, а също така и фигурите, които се описват при изпълнението, са дали основание народът да нарича ганкините хора още “криви” хора.
Хорото има кръгова форма – играе се в затворен (виж фигура 1) или отворен кръг (виж фигура 2), но най-вече се играе витообрано (виж фигура 3).
Фигура 1
Фигура 2
Фигура 3
Когато хороигралците са хванати за длани, ръцете се държат свити в лактите или обтегнати, спуснати ниско долу през цялото време на играта.
Разновидности на Ганкиното хоро
На някои места Ганкиното хоро е получило известно изменение в хороводните си стъпки.
В Ихтиманско, например, хорото се играе във вид на права леса* и то само от момци или мъже, които се нареждат на лесата един до друг сгъстено, плътно, заловени с длани на ръцете през един зад кръста “хват задна леса” (виж фигура 4) или за пояс един до друг (виж фиг. 5).
Фигура 4
Фигура 5
Вакарелската леса се изпълнява при бързо темпо и хороводните й стъпки се превръщат в плътна плетеница при бързия ритъм. Повечето от стъпките на лесата са скокливи, с удряне в земята, с удари на единия крак в другия, с удряне на двата крака едновременно един в друг, стъпки с показване на “копане” пред и зад коляно, изхвърляне, “гребане”, “влачене”, “возене” и др.
И макар че хороводните стъпки във вакарелската леса са значително изменени и по вида, и по броя си, различаващи се в голяма степен от оригиналното Ганкино хоро, тактът 11/16 и ритъмът са напълно еднакви. Променено е името на хорото. Из Ихтиманско и Радомирско то се нарича “Кривата” или “Копаница” (“Лудо копане”).
Из Варненско пък може да бъде срещната разновидност на Ганкиното хоро под наименованието “Лявата”, а в Новозагорско го срещаме като хоро “Трите пъти”.
В играта на “Трите пъти” изпъква една типична, особена хороводна стъпка, наречена “нестъпилата” стъпка – рядкост в народните ни леси и още по-голяма рядкост в народните ни хора. Тази стъпка се изпълнява с десния крак назад, който леко се допира до земята (но не стъпва на нея), като едновременно с това същият този крак е във въздуха.
“Трите пъти” представлява действително голямо изкуство, съчетание на сръчност и пъргавина. Покрай другите буйни и преплетени стъпки, танцьорите трябва да изпълнят и “нестъпилата” стъпка, което изисква наистина голяма ловкост и лекота.
Следва да представим още три разновидности на Ганкините народни хора с някои интересни любопитности за тях:
“Ганкина” – Старинна ловешка леса. Известна е и се играе в село Угърчин (Ловешко) и околията. Наблюдавана е да се играе през 1935 г. и 1947 г. Изпълнява се само във вид на леса, смесено от мъже и жени, наредени в полукръг или най-често в права редица.
Хороигралците и хороигралките са заловени за поясите на мъжете и за коланите на жените, плътно един до друг. Типичният за лесата характер се придава предимно от мъжете, и то от опитните хороигралци. В някои села се играе поотделно от мъже и жени. Темпото е много бързо и живо.
“Ганкина” – Оряховско хоро-леса. Сложно народно старинно хоро-леса. Играе се в с.Букьовци (Оряховско), и околията. Наблюдавано е през 1926 г. и 1944 г. Най-характерното за това хоро-леса е, че стъпките му са най-различни.
Всеки отделен такт от мелодията има хороводни стъпки, различни от тези в останалите тактове по вид и начин на изпълнение. При изпълнението на почти всяка стъпка тялото се подрусва (полюлява) и заедно с погледът се обръщат по посока на изпълняваната стъпка.
“Ганкината” – Плевенско хоро. Наблюдавано е да се играе в с.Махалата и други села в Плевенско през 1922 г. и 1937 г. Този вариант най-често се играе само при съпровод на народна инструментална музика.
Изпълнява се смесено от мъже и жени, хванати за ръце с длани една в друга. Хорото се разделя на четири части, всяка с отличителни хороводни стъпки по стил и начин на изпълнение.
През годините в различните краища на България Ганкиното хоро е получило най-различни наименования. Ето списък с повечето:
- Ганино
- Ганината
- Ганкина
- Ганкината
- На повръщанки
- Кривата
- Кривото
- Горанка
- Крепката
- Копаница
- Женска копаница
- Коледно – криво перо
- Куцанката
- Свърнато
- Ганчице
- През нога
- Хайдушко
- Копано
- Плетеницата
- Треперенка
- Плетена
- Скръстосано
- Слядно
- Цъфти трън
- Честата
- Шира и др.
Ползвана литература
Въгларов, С. Български народни хора и танци. Издателство Медицина и физкултура. София. 1976
Цонев, Б. Български народни хора и ръченици. Том 1. Издателство Наука и изкуство. София. 1950
Цонев, Б. Учебник по български народни хора. Том 4. Издателство Медицина и физкултура. София. 1963
*леса – думата леса означава плет или ограда от преплетени дървета или пръчки. Тя е пренесена за означаване на сгъстени, ситни хора, при които ръцете при залавянето са преплетени. Хороигралците са заловени за пояс или за колани един в друг, или за дланите на ръцете си отзад или отпред през един.
Подкрепете каузата на Таратанци
В бутиковия фолклорен магазин на Таратанци ще откриете авторски и прецизно подбрани продукти, пренасящи по изтънчен начин духа на красивия български фолклор в съвремието. Всички артикули са от талантливи български майстори – Живите човешки съкровища на България, които с труда и уменията си продължават да поддържат уникалната българска традиция жива.
Със закупуването на артикул от онлайн магазина на Таратанци вие подкрепяте българските майстори и съхранявате частица фолклор за поколенията напред.
Последвайте ни
