Дайчово хоро

Съществуват народни хора, чието разпространение и популярност са надхвърлили границите на дадена област и са се разширили почти из цялата страна. Те се играят особено там, където няма обичайно местно народно хоро, не се помни да е имало изобщо някога такова хоро или, ако е имало в далечното минало, то е било забравено и е изчезнало.

Тези народни хора могат да се обособят в групи, обединени от тактовия размер на музиката, върху която се играят.

В тази статия ще дадем подробности и любопитни факти за Дайчовите народни хора, които са получили голяма популярност у нас. Те са основно северняшки хора, но са известни и се танцуват из цялата страна. Имат много разновидности и много наименования.

Произход

Произходът на наименованието “Дайчови” хора идва от името на един голям богаташ, прочут търговец на говеда на име Дайчо, който живеел из Плевенско преди Освобождението на България. След Освобождението от турско робство Дайчо става последен бедняк, почти просяк. По това време в Плевен имало семейство на име Куртоолу, чиито членове отлично свирели на цимбал, цигулка и други инструменти. Те започнали да свирят и да осмиват Дайчо по кръчми и сватби, че от голям богаташ станал последен просяк.

Понеже самата мелодия се свирела в 9/16 такт, народът в Плевен и околията започнал да играе на тази мелодия с подскачания ту вдясно, ту вляво. По този начин създали стъпки на хоро по мелодията и текста за Дайчо.

След мелодията за Дайчо се появили извънредно много други варианти по мелодия, но с различни хороводни стъпки, изпълнявани в различни посоки. Основна хороводна стъпка обаче си останала т.нар. “четворна стъпка – дайчова”.

Основни характеристики на Дайчовото хоро

Дайчовите хора се играят както водено (вито) – виж фигура 1, така и сключено (в затворен кръг) – виж вътрешния кръг на фигура 2.

Може да се изпълняват смесено (от мъже и жени, наредени един до друг – виж външния полукръг на фигура 2), разделно-смесено (заловени в единия край на хорото само мъжете, а в другия- само жените – виж фигура 1), само от мъже или само от жени – виж вътрешния кръг на фигура 2.

Вариантите на хорото обикновено се състоят от едно единствено движение, което се нарича “дайчова”. Това е “четворната стъпка”, която се изпълнява в един 9/16 такт с четвърто удължено време, като във всяко време от такта се изпълнява една стъпка.

Хватът е за длани (виж фигура 3) или за пояс (виж фигура 4). При хват за длани през цялото време на играта ръцете на изпълнителите се люлеят напред и назад, като се държат силно обтегнати в лактите и спуснати надолу. На всяка първа стъпка, която се изпълнява с подскок, ръцете със замах (люш) се повдигат леко нагоре по посока на крака, който прави подскока. В момента, в който кракът стъпи отново на земята, ръцете се спускат отново ниско долу до тялото.

През годините са събрани и записани над 90 най-различни варианта от типа на Дайчовото хоро. Първоначалният вид – първообразното Дайчово народно хоро – води началото си от Плевенско – така нареченото Горнооряховско Дайчово хоро.  Ето само някои варианти, които са известни из различни краища и фолклорни области на България:

• Горнооряховско дайчово хоро

(по музика на Борис Цонев) – сложно народно хоро от типа на дайчовите варианти. Известно е в село Поликраище, Горнооряховко, но и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1934 г. Изпълнява се при много бързо темпо със съпровод на народна инструментална музика.

• Врачанско дайчово хоро

(по музика на Борис Цонев) – сложно народно хоро от типа на дайчовите варианти. Известно е в село Оходен, Врачанско, но и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1929 г. и 1950 г. Най-често се изпълнява при съпровод на народна инструментална музика.

В този вариант на Дайчовото хоро преобладават двойните стъпки, докато типичните четворни (дайчови) хороводни стъпки, изпълнявани с подскок вдясно, вляво, напред-полунадясно, почти липсват (има само две такива четворни стъпки, изпълнявани на едно и също място – в 3-ти и 7-и такт от мелодията). Най-характерното в това хоро е, че в състава на хороводните си стъпки има кръстосани стъпки от типа на пайдушките народни хора (изпълнявани в 1-ви, 2-ри, 4-ти и 8-и такт от мелодията).

• Дайчово хоро с четири четворни стъпки

(по музика на Борис Цонев) – известно е в Белослатинско, Оряховко, Врачанско и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1923 и 1928 г.

• Койчовата

• Зизай нане (лиле)

Дупнишко хоро, леса. Това е сложно народно хоро-леса, известно из Станкедимитровко (Дупнишко). Играе се само при съпровод на народна инструментална музика и то при много бързо темпо. При съпровод на песен не се среща. Наблюдавано е през 1930 г.

Под наименованието “Зизай, нане” се срещат най-различни варианти от Дайчовите хора. Известни са да се играят само в Шопския и Граовския край.Освен по мегданите, тези хора често се изпълняват и по сцените.

• Лиле, Лиле, ланско пиле

• Яниното (“Боли Яна бяло гърло”)

известни са пет вида от това хоро, които се играят различно в Оряховско, Белослатинско, Плевенско и Луковитско и Радомирско.

Многобройните си наименования дайчовите народни хора са добили поради броя, видовете и посоката на хороводните си стъпки. Също и поради различните мелодии и текстове на хороводните им песни. Те са в един и същ 9/16 (2+2+2+3/16) такт, но изпълнявани в много бързо темпо.

Изобщо по произхода на имената си дайчовите народни хора може да се групират така:

1. по името на хороводеца, възпяван в хорото – “Койчово”, “Салкино”, “Търне моме”, “Цъмънъм-цъмънъм, бе Дайчо” и “Попското”.
2. по наименованието на лицето, в чиято чест се играе хорото – “Боли Яна бяло гърло”, “Койчо, Койчо, Костадине”, “Джинишиното” (“Абре, Джинишо, Джинишо!”).
3. по съдържанието на хороводната песен – “Хайдушкото”, “Шира” или “Прашното хоро”.
4. по вида на стъпките “Бръсни цървул”, “Зизай Нане”, “Лудешкото”, “Подхвърли кондак”, “Кривата” или “Витото хоро”

Трябва да се подчертае, че както хороводецът, така и този, който държи края на хорото (куйрука) и го оправя (опашкарят) са изтъкнати хороигралци на селото, момци или мъже. Това се обяснява с характера на хорото и неговото изпълнение. Понякога при бързо и буйно изпълнение на хорото опашкрят се впуска и извива вихрено напред, гони в надпревара хороводеца и тогава то основно видоизменя своя първоначален ход, става буйно, откъдето Дайчовото хоро е получило и името си “Лудешкото”.

Често между хороигралците на хорото се намират още много други отлични изпълнители на Дайчовото хоро. През време на играта често те не играят само с обикновените хороигралци, заловени между тях, а излизат с големи крачки напред, напред-полунадясно, вдясно и назад, като подемат с темпераментните си вижрени стъпки и повличат напред и останалите хороигралци. Оттук и наименованието “Излетушка”.

Това излитане на няколкото хороигралци от различни места на хорото се подема и от други хороигралци. Излитанията зачестяват и хороигралците достигат други части на хорото напред, а после с вихрени крачки се връщат назад. В даден момент една част от хороигралците от другата страна на хорото подемат също напред, спускат се в надпревара; в този момент хорото добива особена крива , разбъркана форма. Затова Дайчовото хоро при такова изпълнение се нарича “Лудешкото”, “Шира”, “Прашното”, “Пепела” и др.

Хороводните стъпки и общият вид на хорото дават на хороигралеца свобода да създава волни движения с ръцете и тялото си.

Сега нека разгледаме един необичаен вариант на Дайчово хоро,
който се играе в Кнежа и други места в Белослатинско.

Този вариант е необичаен поради разнообразието в стъпките му, които са съвсем различни една от друга във всеки следващ такт. Такова разнообразие в хороводните стъпки е рядкост във вариантите на Дайчовоте хора̀. Докато почти във всички варианти на Дайчовите хора̀ ръцете на хороигралците се държат обтегнати, спуснати надолу, като се повдигат само при стъпките с подскок, в този вариант, поради особеното съчетание на стъпките, ръцете се държат свити в лактите.

Движенията в този вариант на хорото са следните:

Фигура 5

Фигура 6

Фигура 7

Фигура 8

А това е картина, пресъздаваща Дайчово хоро,
от книгата “Избрани български народни хора̀” от Борис Цонев.

Дайчово хоро самоучител

Ето и стъпките на нашия вариант на Дайчово хоро

включен в Танцовия пъзел Таратанци и книжката самоучител към пъзела (стр. 16):

Ползвана литература