Съществуват народни хора, чието разпространение и популярност са надхвърлили границите на дадена област и са се разширили почти из цялата страна. Те се играят особено там, където няма обичайно местно народно хоро, не се помни да е имало изобщо някога такова хоро или, ако е имало в далечното минало, то е било забравено и е изчезнало.
Тези народни хора могат да се обособят в групи, обединени от тактовия размер на музиката, върху която се играят.
Такива са например групите:
- Пайдушки народни хора в 5/16 такт;
- Дайчови народни хора в 9/8 или 9/16 такт;
- Ганкини народни хора в такт 11/16;
Също
- Брезовски народни хора, които се играят по мелодията “Купила ми мама шарени чорапи” в 9/16 такт.
- Плевенски народни хора по мелодията “Елено моме, Елено” в 13/16 такт и др.
В тази статия ще дадем подробности и любопитни факти за Дайчовите народни хора, които са получили голяма популярност у нас. Те са основно северняшки хора, но са известни и се танцуват из цялата страна. Имат много разновидности и много наименования.
Произход
Произходът на наименованието “Дайчови” хора идва от името на един голям богаташ, прочут търговец на говеда на име Дайчо, който живеел из Плевенско преди Освобождението на България. След Освобождението от турско робство Дайчо става последен бедняк, почти просяк. По това време в Плевен имало семейство на име Куртоолу, чиито членове отлично свирели на цимбал, цигулка и други инструменти. Те започнали да свирят и да осмиват Дайчо по кръчми и сватби, че от голям богаташ станал последен просяк.
Понеже самата мелодия се свирела в 9/16 такт, народът в Плевен и околията започнал да играе на тази мелодия с подскачания ту вдясно, ту вляво. По този начин създали стъпки на хоро по мелодията и текста за Дайчо.
След мелодията за Дайчо се появили извънредно много други варианти по мелодия, но с различни хороводни стъпки, изпълнявани в различни посоки. Основна хороводна стъпка обаче си останала т.нар. “четворна стъпка – дайчова”.
Основни характеристики на Дайчовото хоро
Дайчовите хора се изпълняват най-често при съпровод на народни инструменти без песен. Рядко се играят при съпровод на народна песен.
Тактовият размер е 9/16 (понякога и 9/8 при по-бавна музика). Това е сложен неравноделен четириделен такт с четвърти удължен дял. Брои се: раз, два, три, четири.
Дайчовите хора се играят както водено (вито) – виж фигура 1, така и сключено (в затворен кръг) – виж вътрешния кръг на фигура 2.
Може да се изпълняват смесено (от мъже и жени, наредени един до друг – виж външния полукръг на фигура 2), разделно-смесено (заловени в единия край на хорото само мъжете, а в другия- само жените – виж фигура 1), само от мъже или само от жени – виж вътрешния кръг на фигура 2.
Фигура 1
Фигура 2
Вариантите на хорото обикновено се състоят от едно единствено движение, което се нарича “дайчова”. Това е “четворната стъпка”, която се изпълнява в един 9/16 такт с четвърто удължено време, като във всяко време от такта се изпълнява една стъпка.
Хватът е за длани (виж фигура 3) или за пояс (виж фигура 4). При хват за длани през цялото време на играта ръцете на изпълнителите се люлеят напред и назад, като се държат силно обтегнати в лактите и спуснати надолу. На всяка първа стъпка, която се изпълнява с подскок, ръцете със замах (люш) се повдигат леко нагоре по посока на крака, който прави подскока. В момента, в който кракът стъпи отново на земята, ръцете се спускат отново ниско долу до тялото.
Фигура 3
Фигура 4
През годините са събрани и записани над 90 най-различни варианта от типа на Дайчовото хоро. Първоначалният вид – първообразното Дайчово народно хоро – води началото си от Плевенско – така нареченото Горнооряховско Дайчово хоро. Ето само някои варианти, които са известни из различни краища и фолклорни области на България:
• Горнооряховско дайчово хоро
(по музика на Борис Цонев) – сложно народно хоро от типа на дайчовите варианти. Известно е в село Поликраище, Горнооряховко, но и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1934 г. Изпълнява се при много бързо темпо със съпровод на народна инструментална музика.
• Врачанско дайчово хоро
(по музика на Борис Цонев) – сложно народно хоро от типа на дайчовите варианти. Известно е в село Оходен, Врачанско, но и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1929 г. и 1950 г. Най-често се изпълнява при съпровод на народна инструментална музика.
В този вариант на Дайчовото хоро преобладават двойните стъпки, докато типичните четворни (дайчови) хороводни стъпки, изпълнявани с подскок вдясно, вляво, напред-полунадясно, почти липсват (има само две такива четворни стъпки, изпълнявани на едно и също място – в 3-ти и 7-и такт от мелодията). Най-характерното в това хоро е, че в състава на хороводните си стъпки има кръстосани стъпки от типа на пайдушките народни хора (изпълнявани в 1-ви, 2-ри, 4-ти и 8-и такт от мелодията).
• Дайчово хоро с четири четворни стъпки
(по музика на Борис Цонев) – известно е в Белослатинско, Оряховко, Врачанско и другаде. Наблюдавано е да се играе през 1923 и 1928 г.
• Койчовата
(“Койчо, Койчо, Костадине, колко деца имаш тизе”) – Севлиевско дайчово хоро, извествно в цялата страна, но най-вече в Плевенско, Ловешко и Севлиевско. Наблюдавано е да се играе през 1914 г. Поради широкото му разпространение е получило най-различни наименования. Играе се само от мъже, само от жени или смесено.
Хороигралците освен обикновените стъпки от движения на ръцете могат да правят и най-разнообразни жестове и извивания на тялото. Така всеки може да създаде своя индивидуална игра, независимо от това между какви хороигралци се е хванал на хорото – добри или слаби.
При много бързото темпо на хорото мъжете често играят с много големи крачки. Ако на същото хоро са се хванали деца, жени или старци, мъжете са принудени да се откъснат от хорото и да се заловят отделно.
Хороводна песен “Койчовата”:
- Койчо, Койчо, Костадине,
колко ти са дечицата (2)
Тарадам, тарадам,
рам, тара, тара, дам. (2) - Пет на нива, пет на лозе
и петнайсет просо жънат. (2)
тарадам, тарадам,
рам, тара, тара, дам.(2) - Хем го жънат, хем го пазят
и с краката си го газят. (2)
Тарадам, тарадам,
рам, тара, тара, дам. (2)
• Зизай нане (лиле)
Дупнишко хоро, леса. Това е сложно народно хоро-леса, известно из Станкедимитровко (Дупнишко). Играе се само при съпровод на народна инструментална музика и то при много бързо темпо. При съпровод на песен не се среща. Наблюдавано е през 1930 г.
Под наименованието “Зизай, нане” се срещат най-различни варианти от Дайчовите хора. Известни са да се играят само в Шопския и Граовския край.Освен по мегданите, тези хора често се изпълняват и по сцените.
• Лиле, Лиле, ланско пиле
• Яниното (“Боли Яна бяло гърло”)
известни са пет вида от това хоро, които се играят различно в Оряховско, Белослатинско, Плевенско и Луковитско и Радомирско.
• Дженишиното (Джинишино) – среща се из Плевенско и Луковитско
• Търней моме
• Попското
• Петел пее
• Чупено
• Абдал
• Подхвърли кондак
• Прашното
• Пепела
• Шира
• Лудешкото
• Излетушка
• Кърпешката
• Хайдушкото
• Бръсни цървул
• Лилай
• Салкиното
• Надкиното
• Повърнато
• Повръщанка
• Търчано
• Ойсата
• Хойската
• Кривата
• Подскачанка
• Тропливата
• Тропливо
• Топчийската
• Решетаровата
• Витото
• Надкино
• Дайчовата
• Дайчова
• Дайчовото
• Дайчово
• Зарови боб
• Костенка
• Лекото
• Лилината
• Насрещница
• Прескачане
• Салкино
• Скачано
• Хойсата
• Ширнато
Многобройните си наименования дайчовите народни хора са добили поради броя, видовете и посоката на хороводните си стъпки. Също и поради различните мелодии и текстове на хороводните им песни. Те са в един и същ 9/16 (2+2+2+3/16) такт, но изпълнявани в много бързо темпо.
Изобщо по произхода на имената си дайчовите народни хора може да се групират така:
- по името на хороводеца, възпяван в хорото – “Койчово”, “Салкино”, “Търне моме”, “Цъмънъм-цъмънъм, бе Дайчо” и “Попското”.
- по наименованието на лицето, в чиято чест се играе хорото – “Боли Яна бяло гърло”, “Койчо, Койчо, Костадине”, “Джинишиното” (“Абре, Джинишо, Джинишо!”).
- по съдържанието на хороводната песен – “Хайдушкото”, “Шира” или “Прашното хоро”.
- по вида на стъпките “Бръсни цървул”, “Зизай Нане”, “Лудешкото”, “Подхвърли кондак”, “Кривата” или “Витото хоро”
Трябва да се подчертае, че както хороводецът, така и този, който държи края на хорото (куйрука) и го оправя (опашкарят) са изтъкнати хороигралци на селото, момци или мъже. Това се обяснява с характера на хорото и неговото изпълнение. Понякога при бързо и буйно изпълнение на хорото опашкрят се впуска и извива вихрено напред, гони в надпревара хороводеца и тогава то основно видоизменя своя първоначален ход, става буйно, откъдето Дайчовото хоро е получило и името си “Лудешкото”.
Често между хороигралците на хорото се намират още много други отлични изпълнители на Дайчовото хоро. През време на играта често те не играят само с обикновените хороигралци, заловени между тях, а излизат с големи крачки напред, напред-полунадясно, вдясно и назад, като подемат с темпераментните си вижрени стъпки и повличат напред и останалите хороигралци. Оттук и наименованието “Излетушка”.
Това излитане на няколкото хороигралци от различни места на хорото се подема и от други хороигралци. Излитанията зачестяват и хороигралците достигат други части на хорото напред, а после с вихрени крачки се връщат назад. В даден момент една част от хороигралците от другата страна на хорото подемат също напред, спускат се в надпревара; в този момент хорото добива особена крива , разбъркана форма. Затова Дайчовото хоро при такова изпълнение се нарича “Лудешкото”, “Шира”, “Прашното”, “Пепела” и др.
Хороводните стъпки и общият вид на хорото дават на хороигралеца свобода да създава волни движения с ръцете и тялото си.
Сега нека разгледаме един необичаен вариант на Дайчово хоро,
който се играе в Кнежа и други места в Белослатинско.
Този вариант е необичаен поради разнообразието в стъпките му, които са съвсем различни една от друга във всеки следващ такт. Такова разнообразие в хороводните стъпки е рядкост във вариантите на Дайчовоте хора̀. Докато почти във всички варианти на Дайчовите хора̀ ръцете на хороигралците се държат обтегнати, спуснати надолу, като се повдигат само при стъпките с подскок, в този вариант, поради особеното съчетание на стъпките, ръцете се държат свити в лактите.
Движенията в този вариант на хорото са следните:
кръстосани пайдушки
Фигура 5
свит крак с подскок на място
Фигура 6
движение със странична крачка и крачка зад крак
Фигура 7
разтваряне и прибиране на пети при събрани пръсти
Фигура 8
А това е картина, пресъздаваща Дайчово хоро,
от книгата “Избрани български народни хора̀” от Борис Цонев.
Дайчово хоро самоучител
Ето и стъпките на нашия вариант на Дайчово хоро
включен в Танцовия пъзел Таратанци и книжката самоучител към пъзела (стр. 16):
Зелените стъпки изобразяват ляв крак, а оранжевите – десен. Стъпките с цифра 0 обозначават началната позиция на хорото. Започва се с подскок на ляв крак върху 1 и стъпка след това с десен върху номер 2. Продължава се със стъпка с ляв върху 3 и веднага след това стъпка с десен върху 4.
Следва подскок с десен на 5 и стъпка с ляв на 6. После се стъпва с десен на 7. И подскок с ляв на 8, като едновременно с този подскок тялото се обръща по посока към центъра.
Приземяваме се на ляв крак върху 9. Веднага след това се стъпва на 10 с десен крак, а левият отива на 11. Десният се връща на 12 и прави подскок на същото място (13). Левият стъпва на 14, след което десният стъпва на 15 и накрая левият стъпва на 16.
Готово, това е всичко, току-що мислено изтанцувахте Дайчово хоро. Основното, което трябва да запомните са подскоците на 1, 5, 9 и 13. Всичко останало са стъпки или за по-напредналите – прескоци.
Ползвана литература
Въгларов, С. Български народни хора и танци. Издателство Медицина и физкултура. София. 1976
Петров, К. Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България. Издателство Народна просвета. София. 1986
Цонев, Б. Български народни хора и ръченици. Том 1. Издателство Наука и изкуство. София. 1950
Цонев, Б. Избрани български народни хора. Том 3. Издателство Медицина и физкултура. София. 1957
Цонев, Б. Учебник по български народни хора. Том 4. Издателство Медицина и физкултура. София. 1963