По неофициални данни в България има над 500 традиционни български народни хора, много от които се играят единствено от възрастни хо̀ра в малки и труднодостъпни населени места в страната. За да не бъдат заличени, през 2022 г. екипът на Таратанци започна да обикаля България и да работи с хореографи, етнолози, фолклористи и носители на знанието за българския фолклор. В резултат, към момента имаме събрани отпечатъци от стъпките на над 100 български народни хора, които постепенно обработваме и дигитализираме под формата на визуални графични фигури.
В създадения от нас каталог на българските народни хора по-долу ще видите списък с хората, които сме записали към момента. Оцветените в оранжево имена са на вече обработени хора̀ и при клик ще ви отведат към YouTube канала ни, където ще видите как се играе даденото хоро, откъде е, кой ни го е показал и как сме събрали отпечатъка от стъпките му.
За този свой принос към опазването на нематериалното културното наследство на България през 2021 г. Таратанци получи Европейската награда за културно наследство „Европа Ностра”.
Произходът на думата хоро идва от латинската дума chorus – сбор (хоро) от танцувачи и свирачи, а също и от гръцката дума choros – хоровод, игровод – хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца – Терпсихора (Terpsihòra), която се любува на хорото. Името на музата произлиза от двете думи terpo – радвам, веселя се и choros – хоро.
Зараждането на българските народни хора трябва да се търси в далечното ни минало, във всички прояви от живота на народа ни – в задружния му труд, в езическите му вярвания и обичаи, в традициите му.
Като славянски народ нашите прадеди са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и лов. А когато дадено племе стигало морския бряг или течение на голяма река, сме се проявявали и като добри моряци и рибари. Степента на стопанското развитие винаги е намирала отражение в нашия бит, обичаи и традиции. Ясно се вижда в народните ни хора, както и в песните, върху които се играят те, как са отразени всекидневните занимания на народа: жътва, коситба, копан и пр.
Българските народни хора, като плод на колективния ум и опит на народа ни, са следвали общото историческо развитие. Те са се обогатявали както по тематика, така и по ритмика и разнообразие на стъпките и движенията. Постепенно са преминавали от по-прости към по-сложни и усъвършенствани форми, варианти и комбинации.
Видът, формата. тактът и съвкупността от хороводни стъпки в българските народни хора неизбежно илюстрират всички страни на народния бит: различни процеси от трудовата дейност на народа, отделни моменти от домашния живот, някои суеверия, обреди и празници.
Българските народни танци, по своя различен начин на изпълнение, са групирани в различни фолклорни области. Всяка от тях се отличава със свой стил и характер на танците, но резки граници не могат да се поставят, тъй като те взаимно са си оказали влияние през годините. Под стил трябва да се разбира външното проявление на движенията на човешкото тяло, а характерът е съвкупността от вътрешните чувства и душевното състояние на изпълнителите.
Каталог на българските народни хора
Оцветените в оранжево имена са на вече обработени хора̀ и при клик ще ви отведат към YouTube канала ни, където ще видите как се играе даденото хоро, откъде е, кой ни го е показал и как сме събрали отпечатъка от стъпките му.
А
-
Алонела
-
Арап хоро
Б
-
Базаурската
-
Бутанел с Батута
-
Боалийско хоро
-
Брезнишко хоро
-
Бръсни цървул
-
Бутанел
-
Бучимиш
В
-
Варненско хоро
-
Василкьо-босилкьо
-
Велинградско хоро
Г
-
Габрешевско хоро
-
Ганкино хоро
-
Гинка
-
Граовско хоро
-
Гъмзово хоро
-
Гъмзовяна
Д
-
Дайчово хоро
-
Дважди-трижди
-
Деньово хоро
-
Дребничката
-
Дуна иде
-
Дунавско хоро
-
Дьортаяк
-
Дядо Вълковото хоро
Е
-
Еленино хоро
-
Еменско хоро
-
Енино хоро
Ж
-
Женско капанско хоро
-
Жикината
З
-
За пояс
-
Завърти оро, Гълъбо
-
Зелник
И
-
Изручанка
Й
-
Йове
К
-
Каймя
-
Калуш
-
Каракачанско хоро
-
Карамфилчето
-
Криво ихтиманско хоро
-
Криво магаренце
-
Кукунеш
-
Куцата
-
Кьорчово хоро
Л
-
Леперинината
-
Лито селско хоро
-
Люшнато хоро
-
Ляво хоро
-
Ляса хоро
М
-
Маджарица
-
Малeшевско хоро
-
Матилда
-
Мелнишко хоро
-
Митрино хоро
-
Момчиловско хоро
-
Мъндра
Н
-
Надпеват се малки моми
О
-
Опас хоро
-
Ореховско хоро
П
-
Пайдушко хоро
-
Пандалаж
-
Петково хоро
-
Петрунино хоро
-
Пистилче
-
Повлекана
-
Право хоро
-
Право добруджанско хоро
-
Право тракийско хоро
-
Пременил се Илия
Р
-
Разложко хоро
-
Ръка
-
Ръченица (Тракийска)
-
Ръченица (Северняшка)
С
-
Саджек
-
Сборенка
-
Свекървино хоро
-
Сворнато хоро
-
Сей, сей боб
-
Ситната
-
Ситно влашко хоро
-
Ситно гигенско хоро
-
Ситно кремиковско хоро
-
Слатинско хоро
-
Слънцето върви да зайде
-
Станкината
-
Старинско̀ хоро
-
Старо банско хоро
-
Сукано хоро
-
Сърба офицеряска хоро
Т
-
Талашманлийско хоро
-
Талим хоро
-
Тарамбеевата
-
Трите пъти
-
Тропанка
-
Туп-тан
-
Турлачката
-
Търне моме
Ф
-
Филиповско хоро
Ц
-
Циганско хоро
-
Цинцираш хоро
Ч
-
Черкезко хоро
-
Четворката
-
Четворно хоро
-
Чипница
-
Чичово хоро
-
Чукано хоро
-
Чуш мерджан
Ш
-
Шала уна
-
Шарено оро
-
Шѝра
-
Ширто
Щ
-
Щеркольовата