През 2014 г. екипът на Таратанци създаде метод за визуално представяне на българските народни хора чрез графични фигури от техните стъпки и движения. За този свой принос към опазването на нематериалното културното наследство на България през 2021 г. Таратанци получи Европейската награда за културно наследство “Европа Ностра”.
Произходът на думата хоро идва от латинската дума chorus – сбор (хоро) от танцувачи и свирачи, а също и от гръцката дума choros – хоровод, игровод – хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца – Терпсихора (Terpsihòra), която се любува на хорото. Името на музата произлиза от двете думи terpo – радвам, веселя се и choros – хоро.
Зараждането на българските народни хора трябва да се търси в далечното ни минало, във всички прояви от живота на народа ни – в задружния му труд, в езическите му вярвания и обичаи, в традициите му.
Като славянски народ нашите прадеди са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и лов. А когато дадено племе стигало морския бряг или течение на голяма река, сме се проявявали и като добри моряци и рибари. Степента на стопанското развитие винаги е намирала отражение в нашия бит, обичаи и традиции. Ясно се вижда в народните ни хора, както и в песните, върху които се играят те, как са отразени всекидневните занимания на народа: жътва, коситба, копан и пр.
Българските народни хора, като плод на колективния ум и опит на народа ни, са следвали общото историческо развитие. Те са се обогатявали както по тематика, така и по ритмика и разнообразие на стъпките и движенията. Постепенно са преминавали от по-прости към по-сложни и усъвършенствани форми, варианти и комбинации.
Видът, формата. тактът и съвкупността от хороводни стъпки в българските народни хора неизбежно илюстрират всички страни на народния бит: различни процеси от трудовата дейност на народа, отделни моменти от домашния живот, някои суеверия, обреди и празници.
Българските народни танци, по своя различен начин на изпълнение, са групирани в шест фолклорни области. Всяка от тях се отличава със свой стил и характер на танците, но резки граници не могат да се поставят, тъй като те взаимно са си оказали влияние през годините. Под стил трябва да се разбира външното проявление на движенията на човешкото тяло, а характерът е съвкупността от вътрешните чувства и душевното състояние на изпълнителите.
В България има над 500 традиционни български народни хора̀, много от които се играят единствено от възрастни хо̀ра в малки и труднодостъпни населени места в страната. За да не бъдат заличени, през 2022 г. екипът на Таратанци направи обиколка на етнографските области в страната и работи с хореографи, етнолози, фолклористи и носители на знанието за бъларския фолклор. В резултат бяха събрани отпечатъци от стъпките на над 100 български народни хора, които впоследствие бяха дигитализирани под формата на визуални графични фигури, които ще видите в каталога на българските народни хора по-долу.
Каталог на българските народни хора
Народни хора по азбучен ред
А
-
Алонела
-
Арап хоро
Б
-
Базаурската
-
Батута
-
Боалийско хоро
-
Брезнишко хоро
-
Бръсни цървул
-
Бутанел
-
Бучимиш
В
-
Варненско хоро
-
Василкьо-босилкьо
-
Велинградско хоро
Г
-
Габрешевско хоро
-
Ганкино хоро
-
Гинка
-
Граовско хоро
-
Гъмзово хоро
-
Гъмзовяна
Д
-
Дайчово хоро
-
Дважди-трижди
-
Деньово хоро
-
Дребничката
-
Дуна иде
-
Дунавско хоро
-
Дьортаяк
-
Дядо Вълковото хоро
Е
-
Еленино хоро
-
Еменско хоро
-
Енино хоро
Ж
-
Женско капанско хоро
-
Жикината
З
-
За пояс
-
Завърти оро, Гълъбо
-
Зелник
И
-
Изручанка
Й
-
Йове
К
-
Каймя
-
Калуш
-
Каракачанско хоро
-
Карамфилчето
-
Криво ихтиманско хоро
-
Криво магаренце
-
Кукунеш
-
Куцата
-
Кьорчово хоро
Л
-
Леперинината
-
Лито селско хоро
-
Люшнато хоро
-
Ляво хоро
-
Ляса хоро
М
-
Маджарица
-
Малeшевско хоро
-
Матилда
-
Мелнишко хоро
-
Митрино хоро
-
Момчиловско хоро
-
Мъндра
Н
-
Надпеват се малки моми
О
-
Опас хоро
-
Ореховско хоро
П
-
Пайдушко хоро
-
Пандалаж
-
Петково хоро
-
Петрунино хоро
-
Пистилче
-
Повлекана
-
Право хоро
-
Право добруджанско хоро
-
Право тракийско хоро
-
Пременил се Илия
Р
-
Разложко хоро
-
Ръка
-
Ръченица (Тракийска)
-
Ръченица (Северняшка)
С
-
Саджек
-
Сборенка
-
Свекървино хоро
-
Сворнато хоро
-
Сей, сей боб
-
Ситната
-
Ситно влашко хоро
-
Ситно гигенско хоро
-
Ситно кремиковско хоро
-
Слатинско хоро
-
Слънцето върви да зайде
-
Станкината
-
Старинско̀ хоро
-
Старо банско хоро
-
Сукано хоро
-
Сърба офицеряска хоро
Т
-
Талашманлийско хоро
-
Талим хоро
-
Тарамбеевата
-
Трите пъти
-
Тропанка
-
Туп-тан
-
Турлачката
-
Търне моме
Ф
-
Филиповско хоро
Ц
-
Циганско хоро
-
Цинцираш хоро
Ч
-
Черкезко хоро
-
Четворката
-
Четворно хоро
-
Чипница
-
Чичово хоро
-
Чукано хоро
-
Чуш мерджан
Ш
-
Шала уна
-
Шарено оро
-
Шѝра
-
Ширто
Щ
-
Щеркольовата
Народни хора по фолклорни области
Шопски народни хора
Смесен тактов размер от 7/8 и 11/16, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906”, гр. София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Фигурата е създадена по проекта “Танците от Шоплука”, реализиран от Таратанци с подкрепата на Столична община.
Суичър с хора̀та, визуализирани по проекта “Танците от Шоплука”
… тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Симеон Васев – главен художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл „Родолюбие”, гр. Кюстендил.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
Граовското хоро носи името си от областта Граово в района на град Перник. На някои места се нарича още Селско хоро. Макар хорото да е много динамично, то се играе твърдо и стегнато, тялото е изправено, а погледът не слиза към земята. В края на хорото, музиката се забързва, за да се получи триумфален завършек.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от с. Долна Секирна)
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител на Клуб по народни танци “Витоша”.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от село Мала църква, Самоковско)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител на Клуб по народни танци “Витоша”.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от село Волуяк, Софийска област)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Свиленка Тодорова от НЧ “Изгрев-1921”, с. Волуяк
Смесен тактов размер от 7/8 и 11/16, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител на Клуб по народни танци “Витоша”.
Фигурата е създадена по проекта “Танците от Шоплука”, реализиран от Таратанци с подкрепата на Столична община.
Суичър с хора̀та, визуализирани по проекта “Танците от Шоплука”
11/16 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от село Волуяк, Софийска област)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Свиленка Тодорова (78 г.) – дългогодишен пазител на фолклора и деятел в НЧ “Изгрев-1921”, с. Волуяк.
Хорото е донесено в село Волуяк след войната от 93-годишния тогава дядо Рашко, който свирел на гъдулка и имал музикално семейство от внуци танцьори. Показал хорото Криво магаре́нце на танцовия състав при Народно читалище “Изгрев – 1921” село Волуяк, а впоследствие с това хоро групата печели златни медали на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през 1986 г. Свиленка Тодорова и Филатка Костова са най-младите участнички в състава по това време.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Светла Заркова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” село Локорско, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Светла Заркова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” село Локорско, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906” кв. Кремиковци, София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (с. Режанци)
Видяно и записано на видео (или в тефтер) още през 1976 г. в село Режа̀нци от един от най-големите изследователи на Граовския регион – Лозан Иванчев, известен още като бай Лозан. Било е изиграно тогава от Борис Пейчев. Хорото се играе на песента “Матилда”, откъдето идва и името му.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
11/16 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Моника Павлова от Ансамбъл “Бистрица” към Народно читалище “Св. Цар Борис I – 1909” с ръководител и хореограф Дина Колева.
… тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Симеон Васев – главен художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл „Родолюбие”, гр. Кюстендил.
7/8 тактов размер, Шопска етнографска област
Вариант на Четворно хоро от Горна баня, който има характерното движение “лъ̀жи”.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
12/16 тактов размер, Шопска етнографска област (гр. Брезник)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
Показаният тук вариант на Петрунино хоро е направен от Бай Лозан Иванчев за представянето на групата от Брезник в първото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, състоял се през 1965 г.
13/16 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906” кв. Кремиковци, София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
9/8 тактов размер, Шопска етнографска област
Популярен мегдански вариант на шопско хоро, което се играе на леса в село Габра на песента “Търне моме”. Играе се в целия Шоплук и е познато още с имената “Иле-иле” и “Лиле-лиле”, включително и като детски вариант на песен “Абре, дете”.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
7/8 тактов размер, Шопска етнографска област
Популярно шопско хоро с четири фрагмента, откъдето произлиза и името му.
Графичната фигура на Четворно хоро е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Ивайла Борисова от Ансамбъл “Бистрица” към Народно читалище “Св. Цар Борис I – 1909” в с. Бистрица, с ръководител и хореограф Дина Колева.
7/8Б тактов размер, Шопска етнографска област
Хорото е заело името си от песента, на която се танцува. Записано от Ради Радев – дългогодишен хореограф на Шопския ансамбъл в Елин Пелин и изследовател на шопския фолклор.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радослав Тодоров – ръководител и хореограф на Клуб по народни танци “Витоша” и Професионален ансамбъл “Български ритми”.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на тази бавна част на хорото (наречена още Вращанката) е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Борислав Гьошев от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906”, кв. Кремиковци в София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Хорото е предадено на Валентина Китова от майка ѝ (родена през 1934 година). Валентина има спомен, че дядо ѝ също го е играл. Разпространено е и до днес в различни вариации из Кремиковци, с. Локорско, с. Сеславци, както и други софийски села.
Хорото първо има бавна част – “заиграване”, която е много подобна на добре познатото в Шоплука Селско хоро, а след това започва да се “ситни”, което е типично кремиковско движение. Вижте и Ситно кремиковско в бързата му част.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на бързата част на Ситно кремиковско хоро е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Виктория Павлова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Христо Витков – 1899” в село Локорско с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Вижте и Ситно кремиковско в бавната му част.
Вижте и Ситно кремиковско в бързата му част.
Тракийски народни хора
15/16 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
5/8 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Каньо Канев – ръководител на Фолклорен ансамбъл “Въжички” към НЧ “Просвета – 1892“, гр. Стралджа
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2021 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
7/8 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Каньо Канев – ръководител на Фолклорен ансамбъл “Въжички” към НЧ “Просвета – 1892“, гр. Стралджа
2/4 тактов размер, Тракийска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
Родопски народни хора
2/4 тактов размер, Родопска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Русанка Бодурова – дългогодишен хореограф и ръководител на Клуб „Хоро” при НЧ „Орфееви гори-1870″ в гр. Смолян.
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
2/4 тактов размер, Родопска етнографска област
Отпечатъците на хорото оставиха танцьорите Велислава Милушова и Божидара Малкочева от Фолклорен ансамбъл „Борика” при Народно читалище „Пробуда-1903“ в с. Стойките.
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
9/8+5/8 тактов размер, Родопска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Кристина Наумо̀ска – художествен ръководител и хореограф на Танцов състав „Етно магия” при Народно читалище „Светлина-1925″ в с. Момчиловци, община Смолян. Хорото носи името на песента, на която се играе.
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
2/4 тактов размер, Родопска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Русанка Бодурова – дългогодишен хореограф и ръководител на Клуб „Хоро” при НЧ „Орфееви гори-1870″ в гр. Смолян. Хорото се състои от две фигури – всяка от по 6 такта. Името му идва от село О̀рехово, откъдето произлиза хорото.
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
9/8 тактов размер, Родопска етнографска област
Отпечатъците на хорото оставиха танцьорите Велислава Милушова и Божидара Малкочева от Фолклорен ансамбъл „Борика” при Народно читалище „Пробуда-1903“ в с. Стойките.
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
Пирински народни хора
2/4 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
2/4 + 7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Любомир Марянски от Фолклорен танцов състав “Веселие” към НЧ „Св. Климент Охридски – 1922 г.“, гр. Симитли
7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
3/4 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
2/4 тактов размер, Пиринска етнографска област
Показаното тук Лито селско хоро е вариант на Четворно хоро.
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Любомир Марянски от Фолклорен танцов състав “Веселие” към НЧ „Св. Климент Охридски – 1922 г.“, гр. Симитли
2/4 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
… тактов размер, Пиринска етнографска област
Хорото се играе на зурни.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на доц. Георги Гаров и д-р Данаил Атанасов.
… тактов размер, Пиринска етнографска област
Хорото се играе на песен.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на доц. Георги Гаров и д-р Данаил Атанасов.
7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
… тактов размер, Пиринска етнографска област
Хорото се играе на песен.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на доц. Георги Гаров и д-р Данаил Атанасов.
… тактов размер, Пиринска етнографска област
Показаното тук хоро Четворката, което се играе на песен, е вариант на известното Малешевско хоро.
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на доц. Георги Гаров и д-р Данаил Атанасов.
7/8 тактов размер, Пиринска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
Добруджански народни хора
2/4 тактов размер, Добруджанска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Стоян Господинов – ръководител и хореограф на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”, гр. Добрич
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
9/8 тактов размер, Добруджанска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Стоян Господинов – ръководител и хореограф на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”, гр. Добрич
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
2/4 тактов размер, Добруджанска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Стоян Господинов – ръководител и хореограф на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”, гр. Добрич
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
2/4 тактов размер, Добруджанска етнографска област
Отпечатъците на хорото остави Стоян Господинов – ръководител и хореограф на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”, гр. Добрич
Проект: „Последвай стъпките“, реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура, 2022 г.
Северняшки народни хора
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Младен Младенов – ръководител на Танцов състав за изворен фолклор “Ломски ритми” към НЧ “23 септември 1960”, гр. Лом.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Борис Иванов, носител на титлата “Хореограф на годината” за 2022 г. и хореограф на четири формации в гр. Шумен: Ансамбъл за народни песни и танци “Мадара“, Танцов състав “Луди млади”, Танцов състав “Лудоселци” и Клуб за народни хора “Борев”.
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Вариант на хорото, който е известен в гр. Враца.
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Георги Евденов – ръководител и хореограф на Фолклорен клуб “Калушари” и главен художествен ръководител на Ансамбъл за народни песни и танци “Вратица” при читалище “Развитие”, гр. Враца.
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Вариант на хорото, известен в гр. Видин.
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Диана Димитрова от Женска танцова група “Фиданките”, гр. Видин.
11/16 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
9/8 тактов размер, Северняшка етнографска област
Има над 90 различни варианта от типа на Дайчовото хоро. Първообразното Дайчово народно хоро води началото си от Плевенско. Произходът на наименованието “Дайчови” хора идва от името на един голям богаташ, прочут търговец на говеда на име Дайчо, който живеел из Плевенско преди Освобождението на България.
Графичната фигура на показания тук вариант на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
7/8 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Павлинка Димитрова и Кирчо Андреев от Ансамбъла за автентичен фолклор “Капанци” при НЧ “Съединение-1889″, с. Садина, обл. Търговище
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
7/8 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2015 г. по отпечатъци от стъпките на Екатерина Стоянова Петрова – съ-основател и управител на Таратанци.
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Тодор Тодоров – ръководител на Танцов клуб “Бързия”, с. Бързия, обл. Монтана.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Павлина Николова от Самодеен състав за изворен фолклор към НЧ “Христо Ботев-2016”, с Слатина, обл. Монтана.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Борис Иванов, носител на титлата “Хореограф на годината” за 2022 г. и хореограф на четири формации в гр. Шумен: Ансамбъл за народни песни и танци “Мадара“, Танцов състав “Луди млади”, Танцов състав “Лудоселци” и Клуб за народни хора “Борев”.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Тодор Тодоров – ръководител на Танцов клуб “Бързия”, с. Бързия, обл. Монтана.
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Диана Димитрова от Женска танцова група “Фиданките”, гр. Видин.
2/4 тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Георги Евденов – ръководител и хореограф на Фолклорен клуб “Калушари” и главен художествен ръководител на Ансамбъл за народни песни и танци “Вратица” при читалище “Развитие”, гр. Враца.
… тактов размер, Северняшка етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Павлинка Димитрова и Кирчо Андреев от Ансамбъла за автентичен фолклор “Капанци” при НЧ “Съединение-1889″, с. Садина, обл. Търговище