Бусинската керамика – глина, цвят и памет
Ако тръгнете към село Бусинци, в Пернишко, ще попаднете на място, където времето сякаш се е скрило между глинени съдове. В Музея на бусинската керамика, отворил още през 1982 г., ще ви посрещнат над 1300 експоната. Висят от тавана зелено-жълти стомни, редят се по витрини „оканичета“ – малки кани за ракия и вино, украсени с човечета и животни, с които се окат (викат) кумове за сватба. В ъглите се крият делви, паници и кандилници. Децата обикновено гледат всичко това като на лабиринт от чудеса и понякога, ако почукат по стената на някоя ваза, чуват лек звън. Глината е тайна, която майсторите смесват всеки по по свой начин и тя оживява.
Това не е просто занаят, а цяло село, което е живяло с него. През XVIII–XIX век всяка къща имала грънчарско колело. Представете си: над 300 работилници и около 1500 майстори. От там тръгва цяла индустрия и се разпространява от цяла България (Самоков, Берковица, Разлог, Неврокоп), до Сирия, Египет и Тунис. Дори султанските палати в Цариград получавали поръчки оттук. Във всеки празник се появявала и прословутата „дяволска стомна“: кана с шест дръжки, от които само една е истинска. Опитваш се да отпиеш и често се озоваваш мокър, за радост на останалите.
Цветове и тайни
Бусинската школа започва далеч назад във времето през XVI–XVII век. Жълтото и зеленото се превръщат в нейна визитка, защото земята под селото пази именно такава глина. Майсторите обаче не се ограничавали. Смесвали и червени, и бели, и сини тонове. Използвали глазури от местни руди и билки. Получавали се цветове, които не избледняват. Ако се вгледате в някоя рокатка (двойно блюдо за носене на храна) ще видите дребни розетки и щитове, вградени сякаш между линиите. Нищо не е случайно в бусинската керамика. Всеки съд е малък разказ. Наименованията на формите също са необикновени: кро́ндира (цилиндрична кана с дупка по средата); оканичета за сватби, стомни с човешки фигурки, понякога в ролята на свидетели на ритуала. Макар да изглеждат като играчки, зад всеки съд стои опит, предаван от поколение на поколение.
Майсторите Гигови
Важно място в историята на бусинската керамика има семейство Гигови. Константин Гигов печели награда в Пловдив през 1892 г., а синът му Петър, наричан Маука, превръща керамиката в световен език. Негови съдове попадат в Лувъра, в Британския музей, в Япония и САЩ. В Бусинци именно около него се оформя музеят, там е пещта, в която е изпичал работите си – емблематично място, за което и до днес се разказват истории.
Възраждане и нови пазители
И все пак занаятът почти изчезва. След средата на XX век идват заводи, идва промяна в живота, а грънчарството остава на заден план. Днес оцеляват отделни ентусиасти, но интересът отново нараства. В Бусинци, семейство Дуцови откриват „Жълтата къща“ – място, където децата бъркат глината с ръце и правят печати. Александър Кожухаров, племенник на Петър Гигов, възстановява фамилната къща и създава фондация “Петър Гигов и бусинската керамика”, за да учи хората, но не на игра, а на занаят.
А в по-големи градове се организират работилници, фестивали, уроци. Фондации и читалища канят деца да седнат пред колелото и да завъртят глината. В училището в село Бързия, близо до Берковица, има специално студио с грънчарско колело, на което всеки може да направи купичка, ваза или каничка. В студиото работят почти всеки ден деца и младежи от селото.
Обучени са 25 младежи и над 30 деца. Занаятът привлича и възрастните, които сами идват. И дори да не направят съд, който ще издържи векове, споменът от допира остава.
Майстор Захари Иванов
Захари Иванов, майстор с повече от двадесет години в занаята, нарича глината „писменост“. Според него бусинската школа е не просто техника, а език от символи. И когато застане на колелото, той казва, че забравя всичко останало.
Историята на Захари заслужава отделно място. Родом от Плевен, още в трети клас започва уроци по рисуване. Завършва художественото училище в Троян, където се сблъсква с грънчарството. В началото не е сред най-добрите – сам признава, че прекарвал нощи в работилницата, за да настигне другите. После идват годините в цехове, тонове глина, опит и рутина.
Жаждата му за повече го отвежда в Художествената академия. Под ръководството на професор Ивана Енева научава нови подходи, вижда как работят хора по света. Но сърцето му остава в Бусинци.
През 2006 г. попада на пленер там и описва усещането като среща с „писменост от глина“. Оттогава пътува със своето крачно колело. Не само демонстрира, а дава възможност всеки да опита, да се изцапа, да почувства съпротивата на глината. След това изпича съдовете и ги връща на хората като „материализиран спомен“, както казва.
Философията му е проста: за да работиш с глина, трябва да си спокоен. Най-трудното е в началото, докато центроваш топката. После колелото върви само, подобно на живота. Най-интересният съд, за който ни разказва, е жетварската стомна – за него тя съдържа цялата цивилизация, всичко, което е мъж и жена, земя и вода. Чуйте целия му разказ:
Защо е важно да пазим занаята
Грънчарството е древно колкото човека. Съд за вода, за храна, за празник. Но в Бусинци то става нещо повече – знак за принадлежност. И днес, когато дете сложи ръце върху глината, то повтаря жест, който прадедите са правили векове.
Опазването не е само от музейната витрина. Това може да е всеки урок, работилница, клипче в YouTube или посещение на фестивал. Нещо, което предаваш нататък, дори да е споделяне с един клик. И може би точно там е силата на бусинската керамика, че не е застинала. Тя продължава да разказва… като приказка.
Нашата роля в поддържането на пламъка жив
Как можем ние, като родители и учители, търсещи обогатяващи преживявания за децата си, като деца и младежи, любопитни към света, и като любители на фолклора и културното наследство, да допринесем за поддържането на този пламък жив?
- Подкрепете занаятчиите: Купете изделия директно от занаятчиите. Посетете Жълтата къща или Музея на керамиката, това значи много за майсторите и осигурява подкрепа.
- Учете се и участвайте: Посетете работилница на майстор Захари Иванов. Развийте своите умения с грънчарското колело или насърчете първите срещи на своите деца с глината. Сигурни сме, че това ще насърчи по-дълбока оценка на усилията и майсторството на грънчарите.
- Споделяйте историите: Разкажете за бусинската керамика, споделете нейната богата история, уникални форми и красота. Това помага за повишаване на осведомеността и култивиране на интерес у другите. В крайна сметка, това е и истинската същност на фолклора, нали? Предаването на спомените, уменията, бита, от едно поколение на следващото.
- Направете сами глинено съдче: Разкажете на децата си и опитайте сами да направите свое глинено съдче вкъщи чрез този Занаят в кутия:
И ако един ден се озовете в Бусинци, вдишайте мириса на влажна глина. Чуйте звънът на стомните, погледнете в очите на майстора, който върти колелото. Там ще усетите нещо по-голямо от сувенир. Ще усетите спомен от баба, от дядо, от една България, която си струва да пазим.
Тази статия достига до вас, благодарение на проект "Занаятите на Шоплука: Завръщането" с подкрепата на Столична община.
