Благовещение (Благовец) – Празникът на благата вест и пролетното обновление
Благовещение, известно още като Благовец, Благовещене или Благостене, е един от най-значимите пролетни празници в българската народна традиция и православния календар. Чества се на 25 март и е свързан с християнската вяра, природните цикли и множество обичаи, които символизират пробуждането на природата и идването на пролетта.
Религиозно значение на Благовещение
На този ден Архангел Гавриил донася на Дева Мария благата вест, че ще роди Исус Христос. Това събитие е сред най-важните в християнската вяра, тъй като бележи началото на Божия промисъл за спасението на човечеството. Празникът се чества девет месеца преди Рождество Христово и е един от дванадесетте големи празника в православния календар.
Народни вярвания и традиции на Благовец
В българската народна култура Благовещение е свързано с множество обичаи и поверия. Според вярванията:
- Прелетните птици като кукувиците и лястовиците се завръщат и носят благата вест за края на зимата. Денят е известен и като Кукувден.
- Ако на Благовец чуеш кукувица, трябва да имаш в себе си пари и хляб, за да бъдеш сит и богат през годината.
- Отварят се кошерите и се пускат пчелите, отрязва се малко восчина, а кошерите се кадът.
- Смята се, че на този ден излизат змиите и гущерите. Затова хората палят огньове, обикалят дворовете и изричат заклинания, за да ги прогонят.
За да се посрещне лятната топлина, срещу Благовец се измитат всички дворове, къщи, а събраният боклук се запалва, за да изгори, за да бъде чисто за празника. Огън се пали, за да се прогонят змиите. В някои региони, докато гори огъня момците го прескачат и си пърлят краката. В други пък запалват конопен плат от риза и си пърлят краката. Вярва се, че така през лятото няма да ги хапе змия.
Тъй като на Благовец излизат змиите, се прави ритуал с цел да не влизат в дворовете и къщите на хората, защото това предвещава нещо лошо. Рано преди зори се запалва един парцал, на места и метла, или се взимат машите на ръжена и се обикаля двора, като през това време се вика:
Бягайте, змии, гущери,
Да дойде Благовец!
Или
Бягайте, мишки*, смоци, змии,
Нек’ ни дойде благо жито!
*Под мишки се има предвид полските мишки, които пречат на реколтата.
В някои региони са плашили змиите с викове за идването на щъркелите или с топуза на Марко.
В този ден, освен дрънкането и „навикването”, в някои западни краища на България момите обикалят къщите и пеят благовешки песни. Дворовете се помитат, боклукът се запалва, а момите тръгват по къщите да пеят. В техните песни се споменава кукувицата и нейната вест за идването на пролетта, а и на самодивите и самовилите.
Документирана песен за Благовец:
Кацнала е кукувица
В градинчица на дюлица.
Закукала мило-жално,
Хем си кука, хем си дума:
– Коя майка щерка има,
Да я рано не изпраща
На извори, на кладенци,
Че там има до три юди,
До три юди самодиви,
Цвете берат, китки кичат,
Китки кичат, венци вият.
Хем ги вият, хем наричат:
– Тия китки за момците,
А венците за момите,
Кои рано си подранят
И си дойдат на извори.
Дона млада не слушала,
Не слушала кукувица,
Но ранила на кладенци,
На кладенци преди зори
Да налее студна вода.
Там заваря до три юди,
До три юди, самодиви.
Едната ѝ китка дава,
Другата ѝ венец туря,
Третата ѝ песен пее:
– Добре дошла, лепа Доне,
Наша мила посестримо!
Чакала я стара майка,
Чакала я да се върне,
Няма Дона да си дойде.
Пошла майка да я дири,
На кладенци, на извори,
Не нашла е млада Дона,
Но е нашла нейно ведро,
Нейно ведро, нейна чаша,
Нейна чаша с кобилица.
Ведрото й глъснало,
Чашата й в ръж пуснала,
Кобилица напъпчила,
Напъпчила, лист листила,
Лист листила, цвят цъфнала.
Из сборника. Слушана от баба Мария Сив-Конова, с. Малорад; баба Къна Петкова, с. Алтимир. Сравнени варианти в Ж. стар., I, 125.
Кои имена празнуват имен ден на Благовещение?
На 25 март празнуват имен ден всички, носещи имена, свързани с благата вест и добротата: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евелина, Евангелина и техните производни.
Благовещение е повече от религиозен празник – това е време за ново начало, за духовно и природно пробуждане. Вярванията и обичаите, свързани с този ден, продължават да се предават през поколенията, поддържайки връзката между миналото, настоящето и бъдещето.
