Танците в Северняшката фолклорна област

Характерни особености на народните танци в Северняшката фолклорна област

Много са факторите, обусловили развитието на северняшкия танц, за да достигне вида, в който го познаваме в днешно време. Пътят на развитието му е бил дълъг и сложен. Приема се, че северняшките народни танци са изкристализирали на базата на културата на траки, славяни и на някои други племена, които в определен исторически период са достигнали земите ни.

Движения при танците

Северняшките танци се отличават с широки движения, волно люлеене на ръцете и много подскоци. Скокливият характер се обуславя от някогашната радост и възторг на северняците от живота, което ги принуждава да не вървят спокойно, а да тичат и подскачат, изразявайки по този начин своите чувства и щастливи емоции.

В движенията на танците в крайдунавските селища е характерно и натрисането, изразено в трептене на горната част на тялото и раменете. Вихреността и динамиката са изразени в много северняшки танци. Много добре са подчертани тези особености в правите хора (в 2/4 тактов размер), които се отличават със своята скокливост и жизненост. Но северняшките танци далеч не се изчерпват само с правите хора.

Тази област е много богата на хора в различни ритми и тактове. Тук има много пайдушки, грънчарски, дайчови, ганкини и еленини хора. Техните варианти са изключително разнообразни по движения и сложност, но във всички е налице волност, вихреност и лекота. Много от посочените танци са станали популярни за цялата страна. Такива са Северняшкото (Търносвко), Свищовско, Елено моме, Дайчово, Ганкино и други.

Характер и съдържание

Независимо от силното развитие на земеделието в Северняшката етнографска област (по-специално на зърнопроизводството), в танците не са отразени трудови моменти от земеделския труд. За разлика от Добруджа, където тези елементи осезаемо изпъкват.

Има танци като Северняшката мъжка ръченица (Капанска ръченица), която се играе в Разградско, Шуменско и Търговишко, където за игра се използва различен реквизит като бъклица, бърдук, връшник или шишник. Често се играе дори отгоре върху някои от посочените предмети.

В централната и западната част на Северна България в мъжката ръченица също често се използват шишници и връшници, но движенията с тях не олицетворяват трудови елементи. Понякога в играта, особено в Плевенско, се използва бастун, който е символ на стожер, около който се играе (харман).

Все пак обаче има и танци, в които ясно личи трудовият елемент. Това са така популярните и разпространени грънчарски хора. По време на заформянето им грънчарството е било силно развито в някои центрове като Видин, Берковица, Троян, Габрово и др.

Обичайните и обредните танци са такива, каквито и в другите части на страната. Застъпени са най-вече коледуване и лазаруване.

Начин на игра

Северняшките танци най-често са смесени. Рядко са само мъжки или само женски. Формата на играта обикновено е кръг или полукръг, но се играят и вити хора и такива в къси и прави редици.Повечето хора се извиват надясно, но има и леви хора. Тактовият размер на хората е преобладаващо 5/16. Играе се понякога и напред-назад или на място. Най-често използваният хват е за длани със свободно люлеене на ръцете в ритъма на мелодията и под влияние на настроението. Това подпомага и подчертава подскоците. Играят се и много хора с хват на леса “за пояс” и по-рядко с хват “задна леса”.

Смесена игра “на леса” от Северозападна България

Освен различните видове хора и леси, се играят и поединични танци. Най-популярна е ръченицата. Характерно за ръченицата е раздвиженото положение на ръцете, като често се размахва и кърпа. Тя се държи понякога с две ръце, повдигнати и разтворени горе пред главата.

За играта на мъжете е характерно клякането със събрани глезени, разтворени колене и изправен торс. По време на ритмичното клякане и изправяне се изхвърля напред ту единият, ту другият крак. Характерни са още завъртанията в клекнало положение на 90, 180, а понякога дори и на 360 градуса. Жените играят по-сдържано.

Северняшките хора са предимно бързи и много бързи. Съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени са основно кавал, гайда, гъдулка и тъпан.

Най-характерното движение за стила на северняшките танци е свищовката (стъпка на “раз” с подчертано приклякане, подскок на “два”). По подобен начин се изпълнява и дайчовата, при която на второто време се прави нисък прескок.

Танците в Северняшката област са много разнообразни. Някои от тях обаче са повлияни от Добруджанската област, поради факта, че рязка граница между двете области не може да бъде поставена. Такова е например омуртагското хоро Тропанка.

Усеща се и влиянието на румънските преселници, които неминуемо са пренесли част от духа на техните характерни танци в нашите северняшки танци. Съществува дори един обичай в Северна България, наречен Калушари, който много наподобява русалийските игри. Калушарите играят с геги и имат звънчета или металически пластинки на краката, които звънят по време на играта.

В западните покрайнини има влияние и от Сърбия.

Ползвана литература