Елениното хоро, наричано още “Елено моме” и “Еленината”, е полулярно и сложно народно хоро от Северняшка фолклорна област. Среща се най-много из Плевенско, откъдето носи и друго свое име – Плевенско народно хоро.
Темпо и размер на елениното хоро
Темпото е бързо. Тактовият размер е 13/16 (2+2+2+2+2+3)/16 (шестделен такт с шести удължен дял). Може да бъде срещнато и в ⅞ такт.
Хорото е разпространено из почти всички краища на страната ни. На някои места дори са се получили отклонения в хороводните стъпки и видоизменения в името на хорото. Всички тези Еленини хора са богати като своя първообраз с разнообразие в хороводните стъпки и красота на груповите съчетания и изпълнение.
Как се играе
Елениното хоро се играе най-често по хороводната мелодия на народната песен “Елено моме, Елено”, при свирнята на свирка или при народна инструментална музика, а понякога и при друга мелодия, но също в такт 13/16.
Текстът на песента “Елено моме, Елено” е следният:
1. Елено моме, Елено, (2)
не гази сено зелено, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено!
2. Щом падне сено зелено, (2)
млади го момци косили, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
3. Млади го момци косили, (2)
а млади булки пластили, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
4. Млади го булки пластили, (2)
а млади коне пасели, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
5. Еленините очички, (2)
те струват много жълтички, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
6. Еленините клепачи, (2)
който ги види все плаче, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
7. Еленините сандали, (2)
те вдигат много скандали, (2)
ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Елениното хоро се играе в затворен (виж фигура 1) или отворен кръг (виж фигура 2), или се води най-често витообразно – като дълго, развито хоро (виж фигура 3). Хороигралците – мъже и жени, се залавят един до друг за ръце с длани една в друга (виж фигура 4). Възможно е да се играе и разделно, т.е. само от мъже или само от жени.
Фигура 1
Фигура 2
Фигура 3
Фигура 4
Детайли при хорото
Почти при всяка хороводна стъпка тялото се подрусва и това му придава живост и грация. Ръцете, заедно с тялото, правят особени движения – извиване, повдигане, навеждане и пр. При някои от хороводните стъпки ръцете се повдигат ту напред, ту нагоре, ту спуснати ниско долу, силно обтегнати (със замах отдолу-нагоре и отгоре-надолу).
Хорото е оригинално, но трудно за усвояване, независимо че представлява малка комбинация. Трудността се изразява не толкова в пространственото изпълнение и разнообразие на танцовите елементи, колкото във временните отношения, в които влизат те. Това е резултат от сложния такт и ритъм.
На някои места в страната това хоро се играе на хорището най-накрая, последно, след като са се изиграли вече други по-леки хорца. Оттук можем да направим извод и за значението, което народът му отдава. Като твърде трудно, със сложни и изморителни стъпки, Елениното хоро не може да се играе продължително. Поради това, за да има шанс и други хора да бъдат изиграни преди него, то се играе последно.
Еленино хоро самоучител
Елениното хоро е включено в книжката самоучител на Таратанци, която представя 8 хора, изобразени визуално чрез нашия авторски метод за лесно и забавно учене на български народни хора. На страница 20 от книжката можете да проследите последователността на неговите стъпки, изобразени в оранжево и зелено – за десен и ляв крак.
Вижте видео как се танцува Еленино хоро
Музика на Еленино хоро, предоставена от нашите партньори от Балканфолк
Ползвана литература
Въгларов, С. Български народни хора и танци. Издателство Медицина и физкултура. София. 1976 година.
Цонев, Б. Български народни хора и ръченици. Том 1. Издателство Наука и изкуство. София. 1950 година.
Цонев, Б. Учебник по български народни хора. Том 4. Издателство Медицина и физкултура. София. 1963 година.