Пиринска фолклорна област се разпростира в Югозападната част на България и включва пет подрегиона, обособени около големите градове: Благоевград, Разлог и Банско, Гоце Делчев, Сандански, Петрич.
Произход на името
Пиринската етнографска област взима названието си от едноименната планина Пирин, част от Рило-Родопския масив в Югозападна България.
Произходът на името на планината може да се проследи до славянската митология за бог Перун (Piorun, Parun, Перин) – богът на гръмотевиците, светкавиците, бурите и войските. Перун е жесток, но строг и справедлив – наказател на сгрешилите, но и закрилник на праведните хора. Чрез силите си да предизвиква дъжд, поощрява плодородието в природата. За да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела, а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете.
Думата “перк, парг” има индоевропейски произход със значение “удрям”, “поразявам”. На български език познаваме думата със сходно значение (“Като те перна…”). А в общия славянски език (руски, украински, белоруски, чешки, полски) се е развила в производна дума, използвана и до днес със значение – гръм, мълния.
Народните песни в Пиринска фолклорна област
Пиринската народна музика е много вокална и описателна с типичното за региона двугласно пеене. Певица води и запява песента на първия глас, а две или повече други отпяват с втори равен глас, наречен “исо”. Освен женски двугласни песни по сватби, обичаи и седенки, много голямо впечатление предизвикват и мъжките двугласни песни от Банско, Сандански и Гоце Делчев с предимно исторически и революционен сюжет.
Други отличителни явления за Пиринската област са песните, изпълнявани многогласно с интересното “ацане” (хълцане, цвилене), тресене на гласа, пеене на висока мелодията, “изненади” чрез силни провиквания и рязко слизане на първия глас дори под втория.
Народните инструменти
Музикалните инструменти в Пиринската област са се развили в унисон с двугласната песен. Най-широко разпространените съпровождащи инструменти са тамбурата, т.н. дрънка и средно високата гайда – джура, но се среща и съчетание на зурни и тъпан. По подобие на двугласното изпълнение, първата зурна води мелодията на песента, а втората – исото.
Насладете се на “Пиринско хоро” в изпълнение на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио, под ръководството на Димитър Христов, с гост-изпълнител Стефче Стойковски от Македония. Изпълнението е част от концерта „Ритъмът на Балканите“ от 2014 г. Свири се на едноставен македонски кавал, гайда и тамбура. Проектът събира виртуози от Балканите, всеки от които представя своето национално фолклорно богатство.
“Пиринско хоро” – Оркестър за народна музика на БНР
Пирински народни носии
Характерна особеност на мъжката носия в Пиринския край е запазеното традиционно българско белодрешно облекло. “Белодрешковците” са се срещали из цялата страна, но постепенно облеклото е запазено само в западната част на България. Ризата е права и разкроена, с различен брой клинове – плисета, в долната си част (познати още и като отделен елемент в облеклото: фъртушка, фуста, фустан и др.). Броят на клиновете издава начина на употреба на носията: риза с 3-4 клина се носи на делник, с 12-14 клина – на празник, стигайки дори до 80-90 за определени поводи. Гащите (наричани още потури, шалвари, димии) са от вълна и с гайтанена украса. Горните дрехи се отличават с красиви линеарни мотиви и везбени елементи. Носията е съставена от бели дрехи, между които се откроява червен на цвят пояс, завит здраво около кръста на мъжа.
Местната разновидност на женското облекло е саяната народна носия. Горната дреха – сая, е отворена отпред и покрива туникообразна риза. Саята е с различна дължина на полите и на ръкавите, с красива везбена украса по краищата им и по пазвата. Най-често се изработва от памучна или вълнена тъкан в един цвят (бяло, черно, синьо или тъмнозелено). Саята се препасва с червен вълнен пояс и тясна престилка.
В Пиринския край преобладават червените цветове в носиите и забрадките и висока плътност на орнаментите. Дългите коси се сплитат на една страна на плитки от една до 71 – според местните народни песни. На повечето места моминските коси се прикриват с кърпа с красиви орнаменти и цветове. Изборът на цветове се свързва с колорита и вкуса на местното население.
Стил, форма и характер на пиринските народни танци
Пиринската фолклорна област има много танци, повлияни от шопската, тракийската и родопската област, като се наблюдава дори гръцко влияние. Малко са запазените танци с чисто пирински стил. Най-чисти, без странично влияние, са тези в Петричко и Сандански.
Леката и стегната носия позволява по-висока игра, изразена в бавни, гъвкави прескоци, подскоци и високи свивки, съчетани с пружинки. Хора̀та тук са умерено бързи, движенията са леки и пластични, съчетани с резки заставания в поза, траещи дори няколко такта. Бавните танци са много тържествени, в тях мъжете влагат много енергия и чувства.
Най-популярните и обичани народни хора от Пиринската област са: Македонско, Арап, Ширто, Малешевско, Гинка, Велинградско, Дуна иде, Старо банско, Джангурица, Чорбаджийско, Ески и др.
Ползвана литература
- Енциклопедия Пирински край: в два тома : Т.1. А-М / Христо Христов, ред. и др. Ред. “Енциклопедия”, 1995
- Eнциклопедия Пирински край: в два тома : Т.2. Н-Я / Христо Христов, ред. и др. Ред. “Енциклопедия”, 1999
- Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания, изд. БАН, София, 1980