В този епизод Дина Колева ни запознава с трансформацията на югоизточните местности около столицата или иначе казано – старите села на София. Ще чуете какъв е бил животът в Бистрица и околностите, преди да се превърнат в квартали и как растежът на София се отразява върху фолклора.
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област (от село Волуяк, Софийска област)
Графичната фигура на този вариант на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Свиленка Тодорова от НЧ “Изгрев-1921”, с. Волуяк
2/4 тактов размер, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2017 г. по отпечатъци от стъпките на Николай Статев Корчев – създател и ръководител на Фолклорен колектив “Плетеница”.
Граовското хоро носи името си от областта Граово в района на град Перник. На някои места се нарича още Селско хоро. Макар хорото да е много динамично, то се играе твърдо и стегнато, тялото е изправено, а погледът не слиза към земята. В края на хорото, музиката се забързва, за да се получи триумфален завършек.
Смесен тактов размер от 7/8 и 11/16, Шопска етнографска област
Графичната фигура на хорото е създадена през 2022 г. по отпечатъци от стъпките на Радка Генчова от Група за народни хора́ при Народно читалище “Светлина Кремиковци – 1906”, гр. София, с ръководител и хореограф Валентина Китова.
Фигурата е създадена по проекта “Танците от Шоплука”, реализиран от Таратанци с подкрепата на Столична община.
Суичър с хора̀та, визуализирани по проекта “Танците от Шоплука”